Актуално

Серия портрети – частна театрална компания „Театър в куфар“, интервю на Магдалена Ковачева

Графичен дизайн Габриела Евстатиева

Вселената обича смелите!

 

 

Разговор с Лети Живкова от Театър в куфар

 

Времетраене за четене: 12 мин.

 

Светът на приказката е необятен. Той крие вълшебства, разкрива ни една паралелна реалност, среща ни с неподозирано интересни, любопитни и дори страшни персонажи, пренася ни в безграничните пространства на нашето въображение, обогатява ни, кара ни да искаме да ги слушаме отново и отново. Кой не си спомня това велико усещане на пребиваване в друго, неземно селение, в което като деца бързо се пренасяхме, щом някой възрастен кажеше „Имало едно време…“

Когато за първи път се срещнах с „Театър в куфар“ Карлсон все още живееше на своя покрив, Пепеляшка очакваше своя принц, Оловният войник не знаеше, че е толкова храбър, а аз и дъщеря ми, бяхме омаяни от топлия глас, който ни плени от екрана – гласът на Лети! По професия Лети е художник с богат опит в областта на приложните изкуства и създател на „Театър в куфар“, който става все по-популярен и има все повече последователи.

Следвайки своето мото „аз вярвам в приказки и чудеса“ Лети успява да култивира и сподели със своята публика най-светлите и финни настройки на човешките душа, ум и дух. Отдадена на света на приказката, тя споделя с малки и големи своите приказни миниатюри по произведения както на световни класици като Шарл Перо и Х. К. Андерсен, така и на съвременни български детски автори като Цвета Белчева. Авторският почерк на екранизираните приказки, които са част от репертоара на театъра,  успява да вдъхновява зрителите, да призовава спомените им или просто да им даде нова перспектива на добре познати, или не чак толкова, истории.

Известният писател Клайв Луис е казал, че „един ден ще пораснеш толкова, че ще започнеш отново да четеш приказки“. Приказката е деликатна материя и далеч не е само за деца. Тя е онзи невероятен свят, от който имаме нужда, за да откриваме красивото в света по такъв начин, по какъвто го открива едно дете. Именно така, пораснала достатъчно, за да се обърне отново към приказките, Лети надгражда своя интерес и го извежда до ниво, където подава ръка на своите зрители – малки и големи деца, уловила нуждата им от приказното пространство, което посява в съзнанието ни усещане за сигурност. Така Лети успя да надгради и обогати театралната онлайн карта и да пробуди театралния апетит на зрителя във времена, в които властва несигурността.

За създаването на „Театър в куфар“, за любовта към приказката и театъра, за кукло-творчеството, трудностите, добрите моменти и много още ще поговорим задочно със самата нея…

– Здравей, Лети! Моля те представи ни „Театър в куфар“? Как се зароди

идеята за него? Как започна всичко?

– Здравей, Маги! Аз самата обожавам приказки. Впечатлена бях от този

момент в биографията на Андерсен, където сам в детска възраст той създава театър и реших, че в създаването на „Театър в куфар“ ще мога да вложа целия си натрупан опит като приложник, а също и като разказвач на приказки. И така, през януари 2015 година, се появи първата куклена миниатюра „Храбрият оловен войник“ по Ханс Кристиан Андерсен.

– Кое за теб беше най-голямо предизвикателство при стартирането на

„Театър в куфар“?

– Всъщност – всичко! Цялата идея беше предизвикателство предвид

времето, с което разполагах. Приказните ателиета се случваха всеки петък и имах на разположение само седмица за подготовка на всяка нова приказка, което никога не беше достатъчно. Всичко бе направено от рециклирани материали като изключим нарисуваните герои, които нямаха гръб. За мен това беше фатално, тъй като след всяка миниатюра оставях децата да разказват свои варианти, като използват непосредствените си впечатления от приказката, а те не успяваха да се съобразят с това – с липсата на нарисуван гръб на героите. И така се зароди стремежът ми да правя триизмерни кукли… и пак всичко опира до времето.

– Какво е основното послание, което си заложила при създаването на

„Театър в куфар“?

– „Театър в куфар“ следва посланията и ценностите, заложени от авторите

на приказките, които пресъздавам, и които са останали дълбоко в мен. Привличат ме по-романтични истории с човеколюбиви герои, отстояващи вечни и универсални ценности.

– Какви идеали би искала да бъдат възпитани в публиката на „Театър в

куфар“?

– Едни от най-важните неща – приятелство, любов, достойнство, умението

да изслушваш с разбиране, приемането на мнението на другите съчетано с отстояване на собствените граници и позиции. Все неща, които смятам, че могат да се научат от реално случили се или измислени преживявания и истории.

– Лети, кое е водещото нещо при избора на приказките, които са част от

репертоара?

– В началото беше желанието на децата да видят една или друга приказка и

тяхното любопитство да се срещнат с моята интерпретация на образа, който те бяха изградили на базата на четената от родителите им приказка и видяното в анимационните филми. И в двата случая за мен беше предизвикателство да създам онзи образ, който дълготрайно да остане в детското съзнание, като нещо, което са преживели на живо. В последствие обаче се завърнах към мои любими книги, приказки и герои от детството.

– Моля те да ни представиш кратко последния си проект „Домът на

червеногушките“ по съвременен български автор?

– Този проект е много важен и скъп за мен като артист, защото е

надграждане на вече съществуващата поредица от драматизирани класически приказки. „Домът на червеногушките“ е куклена миниатюра, адаптирана по разказа „Изненадата“ на съвременния детски писател, Цвета Белчева. В него открих поредното парченце от моя творчески и житейски пъзел. Преминавайки през подобно образователно заведение, каквото е описано в разказа, и натрупвайки опит с деца в аналогични на сюжета ситуации, в обсъждане на разнообразни проблеми, в четене на книги заедно, по естествен начин стигнах до избора на това заглавие за кукло-театрална адаптация. С помощта на оживелите в кукли герои, проследих пътя на идеята да се спаси домът на червеногушките и нейната реализация с неизменната подкрепа на родителите. Спрях се на този текст и защото смятам, че връзката на детето с природата се изгражда, докато е още малко и това е прекрасен шанс да се напомни ценността на всеки жив организъм в екосистемата.

– Разкажи ни какво означава за теб работата по този проект?

– Този проект ми даде възможност за първи път да си сътруднича със

съвременен български автор, третиращ актуални теми, познаващ детската душа и споделящ сходни с моите ценности. От една страна, много специално бе вълнението на Цвета да види как една от нейните приказки оживява, а от друга страна – моята безкрайна благодарност за позитивните ѝ и емоционални реакции по време на съвместната ни работа. Сътрудничеството ни ни помогна да съхраним основната идея в текста и да вдъхнем допълнителен живот и образност на героите чрез средствата на театъра.

– Твоите авторски кукли за осъществяването на приказките са

емблематични за „Театър в куфар“. Разкажи ни повече за тази част от процеса, за създаването и материализирането на персонажите?

– При създаването на героите към куклените миниатюри се старая да се

придържам към описанието в текстовете, с които работя и да го съотнеса към стилистиката на „Театър в куфар“. Използвам различни материали в зависимост от ефекта, който искам да постигна. Обичам да моделирам, а самите материали избирам според формата, която искам да се получи. Процесът е бавен и е необходимо много търпение и много прецизна работа, която за мен е безкрайно удоволствие и на която обичам да се отдавам изцяло.

– Лети разкажи ни за баланса между онлайн и офлайн представленията

на „Театър в куфар“?

– Още от създаването си през 2015 година до февруари 2020, „Театър в

куфар“ се играеше на живо. И тук бих искала да благодаря на Нора Гавазова, създател на „Детската къща“ в град Варна, за възможността да представям своите куклени миниатюри на децата от къщата и техните родители, за позитивната енергия, интереса и нетърпението към всяка следваща приказка. С началото на Ковид пандемията миналата година стартираха и онлайн изданията на „Театър в куфар“. А през изминалото лято на 2021 имахме две премиери на живо на „Домът на червеногушките“ в „Социална чайна“ и „Карин дом“ отново в град Варна.

– Как е позициониран „Театър в куфар“ в ситуацията Ковид?

– След въвеждане на пандемичните мерки, с огромната помощ на сина

ми, Оник Саркисян, бе създадена FB страницата на „Театър в куфар с Лети“, youtube каналът, както и няколко профила в ключови социални мрежи, където може да се видят всички куклени миниатюри, които създавам. А за последната куклена миниатюра „Домът на червеногушките“ си сътрудничих с дъщеря ми, актрисата Мануела Саркисян, която съдействаше и със съвети, и с напътствия по подръжката на FB, Instagram и youtube профилите на „Театър в куфар с Лети“. Безкрайно съм им благодарна. Както и на съпруга ми за търпението и подкрепата.

– Разкажи ни за ролята на словото като средство в приказките на „Театър

в куфар“?

– Намирам приказното слово за една красива алтернатива на ежедневната

реч, същевременно обаче примесена с конкретна детска логика и език. За мен това са двете пътеки за достигане до детското внимание и сърце.

– Кое те вдъхновява да твориш театър „в куфар“?

– Възможността да създавам различни сцени, светове, ситуации и то в

толкова малко пространство. Друго мое вдъхновение са децата и техните реакции по време на представленията на живо, емоциите, с които реагират на куклите, коментарите след приключване на миниатюрите, желанието да се докоснат до куклите и да създадат своя приказна версия със същите персонажи. Това е неповторима емоция.

– Какво е „театър в куфар“ за теб?

– Безкрайна възможност за изразяване при създаване на различни

истории и персонажи. Веднъж докоснал се човек до тази магична реалност, остава завинаги в нея. Това е моето предизвикателство, моят адреналин, моите сбъднати мечти… след края на всяка създадена миниатюра, всеки герой, всяка кукла…

– Какви са бъдещите проекти, които да очакваме?

– Имам още безброй проекти. Приказният свят е безкраен и нека това,

което предстои бъде изненада.

– Лети, моля те да споделиш своето послание специално за читателите

на „Кукларт“?

– Вдъхновението да е винаги около тях и да не спират да мечтаят. Да

сбъдват мечти и отново да мечтаят. Да не се страхуват да заявяват своите мечти. И да знаят, че колкото по-труден е пътят за реализацията им, толкова по-голямо е удовлетворението. Вселената обича смелите!

 

 

Разговорът проведе Магдалена Ковачева

 

Проектът е подкрепен от Столична програма „Култура“, направление „Литература“.