Графичен дизайн Габриела Евстатиева

Мечтайте! Дерзайте! Сбъдвайте! Обичайте!

Разговор с екипа на  театър „ТРИО“

Времетраене за четене: 10 мин.

С голямо удоволствие и любопитство ви представяме театралния портрет на Театър „Трио“, който от самото си създаване се заяви в театралното пространство както на територията на България, така и отвъд граници, с нестандартно мислене и иновативни театрални проекти. Кой стои зад постоянно откриващия ни нови театрални хоризонти Театър „Трио“ ще разберете от разговора ни с екипа на театъра – Александра Енева, Ивайло Енев и Пламен Андреев.

И така… моля за внимание! Завесата се вдига!

Здравейте! Благодаря ви за предстоящия разговор и ви моля да представите екипа на Театър „Трио“ и каква е ролята на всеки един от вас в неговата практиката?

Ивайло: Театър „Трио“ се състои от трима човека – Пламен Андреев, който е директор на Театър „Трио“, а също и нашият импресарио, и мениджър. Той е човекът, който осигурява финансирането за проектите и намира местата, на които ги представяме. Творческият колектив се състои от мен, Ивайло Енев и от актрисата Александра Енева, с която обсъждаме нови идеи за реализация и абсолютно всички неща, които са нужни за да се случва един спектакъл.

Александра: Ние сме актьорите, които освен, че сътворяваме с всички останали, и изпълняваме творческия репертоар на Театър „Трио“.

Ивайло: Около това ядро има няколко човека, също творци, които участват в създаването на новите проекти в Театър „Трио“, а именно режисьорът Христина Арсенова и сценографът Емилияна Тотева. Безкрайно сме им благодарни за това че ни помагат и подкрепят. Има още един човек на когото е редно да благодарим – актрисата Мануела Саркисян. Която се отзова когато имахме нужда от помощ.

Как се зароди идеята за Театър „Трио“?

Алекс: За да стигнем до началото на Театър „Трио“ трябва да се върнем в началото на 2007 година, когато завършихме НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Дора Рускова и към един от най-любимите ни спектакли тогава, който всъщност беше дипломен спектакъл, а именно „Музиката в моите ръце“. Това беше спектакъл изцяло на ултравиолет, беше много интересен за всички нас от колектива и с много любов, и много желание го играехме. Но тъй като завършихме академията, този спектакъл остана зад гърба ни, но любовта към него остана завинаги. След това започнахме работа в професионалния / Държавен куклен театър в Бургас, докато в един момент и при мен, и при Иво се зароди нуждата да се изразяваме творчески в някакво друго, паралелно театрално пространство. Така решихме, че ще опитаме да направим частен театър и ще стартираме с един спектакъл на ултравиолет. Заедно с наша колежка, Женя Георгиева, започнахме подготовката на мини спектакъла „В името на любовта“, който е и първият проект на театър „Трио“.

Ивайло: Както каза Алекс, идеята за спектакъла се породи чисто спонтанно, но ние имахме своята провокация и мотивация да продължим творческата си работа в посока към невербалния куклен театър и по-конкретно с ултравиолет. В момента, в който започнахме да създаваме и репетираме спектакъла „В името на любовта“, тъй като нямахме финансова възможност да се обърнем към режисьор и сценограф, трябваше ние сами се нагърбихме с тези задачи. В хода на създаването му решихме да го направим, така да се каже, леко отворен спектакъл. Казвам леко, защото, както всеки  спектакъл, и този  беше замислен с тема, идея, завръзка, развръзка и финал, но  накрая, преди самия финал, ние оставяме една отворена част, в която каним на сцената 10-15 деца, даваме им „вълшебните“ ръкавици, които светят на ултравиолет и в рамките на 5-10 минути играем заедно с тях. Това е истински магичен момент и силно завладяващ. А обратната връзка винаги е била, че и децата, които са на сцената, и тези, които са в залата са изключително заинтересовани и много се забавляват. По това време имаше една ниша в нашия бранш, така да се каже, която никой още не я беше развил, а именно детските летни лагери, по времето на които представяхме своя театрален продукт. А това ни позволи да спазим високо ниво на лоялност спрямо държавния театър, в който също играехме.

Александра: Създаването на този първи спектакъл на ултравиолет ни научи, че е много трудно да се справяш сам с всичко без да имаш зад гърба си компонентите режисьор, сценограф и най-вече мениджмънт. Така стигнахме до разговора ни с Пламен Андреев, събирането ни заедно и всъщност самото стартиране на театър „Трио“.

Ивайло: Точно в момента, в който се пораждаше съмнението дали ще се справим сами, се появи Пламен и много естествено се получиха нещата.  Продължихме да работим в екип аз, Алекс, Пламен и Женя, но с течение на времето пътищата ни с нея се разделиха. Тук вече оставям на Пламен да разкаже какво се случи след това с Театър „Трио“…

Пламен: Аз съм свързан с театъра повече от 30 години и създаването на Театър „Трио“ беше едно логично стечение на обстоятелствата. Иво и Алекс вече работеха върху първия си проект, когато се свързахме и след като установихме партньорството си, започнахме нашата обща работа. През 2022 г. се навършват 10 години от нашето сътрудничество и честваме 10 години от първото ни турне, осъществило се в Турция с цели 11 представления.

Александра: Да ни е честито!

Ивайло: Неусетно минаха десет години!

Пламен: А от тук нататък театър „Трио“ продължава само напред.

Кое за вас беше най-голямо предизвикателство при стартирането на Театър „Трио“ за всеки един от вас?

Александра: Едно от първите предизвикателства, както винаги, е да се сработи творческият екип – всички творци, включващи се в един спектакъл. Мисля, че всеки се сблъсква с това, когато има нов екип около себе си. Но мисля, че много бързо всички се балансирахме без да е имало каквито и да било сериозни ситуации. След това се появи друго голямо предизвикателство – как да направим спектакъл, който да удовлетворява нашите творчески нужди, виждания, стремежи и в същото време да се харесва на публиката. Това предизвикателство е особено, тъй като е винаги на линия с всеки един нов спектакъл, който правим.

Ивайло: Сработването на екипа беше предвидимо успешно, тъй като с Алекс се познаваме от много години и като творци сме намерили най-добрия начин да работим заедно. За мен най-голямото предизвикателство беше реализацията на спектакъла т.е. как след като вече е готов/създаден може да бъде продаден както в България, така и в чужбина? Това беше най-голямото предизвикателство, пред което се изправихме. И в най-подходящия момент се случи нашата среща с Пламен, който пое ангажимент към тази не лека задача да продава творческия продукт. А никак не е лесно да се продава произведение на изкуството!

Пламен: За мен предизвикателството беше да започна всичко от нула. Да започна нещо, което не съм правил до сега – да представям творците от Театър „Трио“ и да реализирам приходи от техния труд. Сблъсквал съм се с много проблеми, но е всеизвестно, че всеки проблем има и своето решение. А едно от най-големите удоволствия и постижение за мен е, че първият ни реализиран спектакъл „Оттук-оттам“ има над 300 представления на няколко континента и то пред много многобройна публика. Дай Боже и занапред да е така!

Какво бихте искали да предизвикате в публиката чрез вашите проекти?

Александра: Основното нещо, което бихме искали да предизвикаме в публиката, без значение дали са деца или възрастни, дали са на една или сто и една години, е усмивката! За екипа ни усмивката е нещо безценно и полага основата за прекрасни положителни творчески и житейски преживявания. Това е основната цел, която сме си поставили – публиката ни да се усмихва и за миг да забрави своите проблеми.

С какво се характеризират проектите на Театър „Трио“?

Ивайло: Благодаря за този въпрос. Когато създавахме театър „Трио“ бяхме запленени от идеята, че човек може да се изразява без думи. Четиригодишното ни обучение в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ беше посветено на изучаването на почти всички системи кукли. Фокусът обаче винаги е бил към невербалния театър и ние решихме да продължим своето пътешествие в тази посока и да продължим да изследваме, откриваме и споделяме неговите тайни. Всъщност това е и отличаващата характеристика на проектите на Театър „Трио“, че всички те са без думи. Във всеки един спектакъл присъства шегата, хуморът, намекът т.е. винаги се опитваме да създадем едно позитивно настроение, тъй като наистина живеем в един доста динамичен, забързан и сив свят, и бихме искали нашата публика да се наслаждава и забавлява с нашите спектаклите.

За десетте години откакто е сформиран Театър „Трио“ имаме няколко иновативни авторски спектакъла. Първият от тях е „В името на любовта“ на ултравиолет; вторият спектакъл е „Оттук-оттам“ и се характеризира с висока динамика и много системи кукли; след това създадохме спектакълът „Подаръкът“, при който имахме вече драматургия, по която работихме; последва един много интересен проект „Повече от магия“, който съдържа много фокуси и магични „намигвания“; а последният ни проект е „Театромат“ – театър за един зрител, иновативен мини спектакъл за българската сцена. Характерното тук е, че Театромат обединява една обща тема „Домът“, която разцъфва в две (за сега!) различни театрални серии – „Гората“ и „Океанът“.

Пламен: „Театромат“ е силно любопитен проект, тъй като от организационна гледна точка това е театър за един зрител – нещо, което за първи път се появява в българското театрално пространство. На много малко места в Европа съществува такава форма, която всъщност тръгва от Латинска Америка и ние сме горди, че успяхме да предоставим на българските театрални зрители възможността да се запознаят с нещо толкова индивидуално и изработено на високо професионално ниво.

Ивайло: Към спецификите на „Театромат“, освен, че е без думи и е театър за един зрител, бих добавил, че е театър за сетивата, тъй като зрителят сяда на един специален стол и чрез слушалки  чува специално подбрана звукова среда. Пробуждаме сетивата на самия зрител с полъх на вятър, долавя мириса на гората и наблюдава мини-спектакъла, който се случва в театралната кутия.

Създаването на един театрален проект изисква огромна творческа работа от една страна, а от друга – също толкова огромна административна и организационна работа. Разкажете ни малко повече именно за тази „скрита“ страна от работата ви?

Пламен: Много са нещата, които зрителят не вижда и не знае. Тук визирам процесите, свързани с администрацията; намирането на място за репетиции; ежедневната подготовка на един проект например къде да направим проба за един или друг необходим елемент; подбор на правилния материал, което от своя страна изисква допълнителни тестове и финансиране, разбира се; денонощната работа, която се извършва в ателието за репетиции; организационната структура на създаване и пласиране на театралния продукт в страната и в чужбина… толкова много е усложнен целия процес, че понякога човек започва да се чуди защо се захваща с всичко това?

Засягам темата и за организацията на фестивалите в България, където може да се направят корекции в отношенията между организатори и гостуващи частни театри/трупи с цел оптимизиране на популяризирането на театралните спектакли и финансовата възвръщаемост.

Ивайло: Бих искал да добавя, че има голяма разлика между структурата на администрацията в държавния и в частния театър. Ако в държавния театър има различни длъжности, които обслужват администрацията, то в частния театър, обикновено, един човек поема отговорността да бъде директор, да създава маркетинга, да е мениджър, шофьор, снабдител, озвучител, сценичен работник. Всичко това понякога се превръща в тежко бреме. Но като цяло всеки един от трупата се включва там, където е нужно, за да може театърът да функционира и да се развива. Частният и държавният театър са поставени на две коренно различни основи и в това отношение не биха могли да бъдат сравнявани. Администрацията обаче, независимо в какъв формат на реализация е тя,  се грижи за многоаспектното реализиране на творческата продукция, а по този начин и всеки от колектива да е удовлетворен.

Пламен, разкажи ни за трудностите при стартирането на един проект?

Пламен: Трудностите и преди, и сега се характеризират с една особеност – големи са! Разбира се, те са от различно естество и не може да ги поставим под общ знаменател. Стартирането на всеки нов проект ни носи великолепното усещане за ново начало, а знаете, че всяко начало е изпълнено с предизвикателства, с различни непредвидени ситуации, с въпроси като Как ще стане? Кога ще стане? Дали ще стане?. Когато обаче проектът е готов и е на сцена, и виждаме реакциите на публиката, и усещаме нейното партньорство, тогава всички перипетии, през които сме преминали, се заличават. Но пък трудностите са за това – да се разрешават! А ние вече имаме много натрупан опит и се отнасяме спокойно към всяко едно предизвикателство, което изниква.

Моля да ни представите един от вашите проекти, които бихте нарекли емблематичен за Театър „Трио“?

Александра: Безспорно, като емблематичен проект на Театър „Трио“ мога да посоча спектакъла ни „Оттук-оттам“. Това е първият ни спектакъл, който ни изгради съвсем стабилно и категорично, като театър, като екип, като авторитет на творческия пазар в България и в чужбина. Този спектакъл условно ни разхожда в няколко държави и ни запознава с тяхната музика, национални костюми, привички и характерности. „Оттук-оттам“ е много любим наш спектакъл, при създаването на който вложихме много труд и много любов. Ние и до днес влагаме огромна любов в него. Той е нашето „усмихнато” послание и  беше потвърдено като такова, от публиката в страната и чужбина.

Как наложената вече две години ковид ситуация се отрази на дейността на Театър „Трио“?

Ивайло: На този въпрос мога да отговоря много бързо: Когато дойде ковид пандемията дейността спря! Опитахме се да намерим начин да продължим представянето на всичките ни проекти, но в крайна сметка се фокусирахме върху създаването на нов иновативен спектакъл, който е предназначен само за един зрител и се оказа организационно най-адекватен на почти постоянните противоепидемични мерки. Така с „Театромат“ успяхме да осъществим седем фестивални участия от началото на пандемията до този момент.

Каква е вашата визия за бъдещето на Театър „Трио“?

Пламен: Към момента сме се спрели на визията в съвсем близкото бъдеще, съобразена с ковид ситуацията и ще ви споделя кратко програмата, която подготвяме за тази година. В плана за изяви на Театър „Трио“ са заложени както няколко фестивални участия в България, така и международни изяви в Португалия, Гърция и Турция. А с финансовата подкрепа от фонд ”Култура”, Община Бургас, на нашия Театромат и спектакъла „Домът ни – Гората“ предстоят поредица от посещения в специализирани звена като детското отделение на УМБАЛ Бургас, където ще бъде представен на малките пациенти, в Регионална библиотека „Пейо Яворов“ – Бургас и в Етнографския комплекс рибарско селище Ченгене кале.

Накрая изразявам надеждата си пандемичната ситуация да се овладее и отново да почувстваме света наш дом.

Какви са бъдещите проекти на Театър „Трио“, които да очакваме?

Александра: Оставяме случването на бъдещите си проекти на времето и вдъхновението, а дотогава…

Ивайло:… дотогава фокусът ни изцяло е върху реализирането на миниатюрите „Театромат“ и и сбъдването на плануваните участия.

Моля, всеки от вас да обобщи в едно изречение какво е Театър „Трио“ за него?

Александра: За мен Театър „Трио“ е любов и творческо удовлетворение.

Пламен: Театър „Трио“ е една благородна кауза.

Ивайло: За мен в Театър „Трио“ са заложени и обединени „Три-О“… има три „о“-та в него! ОБИЧ, ОТДАДЕНОСТ и ОТНОШЕНИЕ.

Как бихте довършили фразата „Ако можех…, бих…“?

Ивайло: Ако можех да направя така, че всички хора да бъдат щастливи, доволни и обичащи се, бих го направил!

Александра: Ако можех да разгледам целия свят, бих!

Пламен: Ако можех, бих им показал света с всичко красиво в него!

Моля да отправите своето послание специално за читателите на Кукларт?

Пламен: Бъдете здрави! Радвайте се на мига и на малките неща, които се случват в деня ви.

Ивайло: Бъдете здрави! Мечтайте! Дерзайте! Сбъдвайте! И обичайте!

Александра: Искам да пожелая на читателите на това прекрасно списание Кукларт, както и на читателите на едноименната онлайн платформа, да продължават да творят, да продължават да се вълнуват от изкуството, да не забравят миналото на кукления театър и традициите му, но и смело да крачат към неговото бъдеще. Благодарим ви!

Разговорът проведе Магдалена Ковачева

Проектът е подкрепен от Столична програма „Култура“, направление „Литература“.