Фотограф Милена Стойкова.

Жълтата гъба – вокалист в рок концерт

Михаил Тазев

Постановъчен екип

Режисьор Уест Хайлър (САЩ)

Сценография Чарлс Мърдок Лукас

Кукли и костюми Свила Величкова

Музикален ръководител Роберта Ганова

Вокален педагог Кръстина Кокорска – Криста

Художествено осветление Лальо Христов

Хореография Теодора Попова

Асистент-режисьор Мила Люцканова

Диригент Светослав Миланов

Участват: Никола Попов, Любомир Генчев, Венцислава Асенова, Румен Угрински, Цветелин Павлов, Камен Асенов, Мариета Петрова, Калина Асенова, Стефан Димитров, Павлета Семова, Ивет Лазарова – Торосян, Здравко Димитров, Мариан Рангелов, Ваня Камянска, Диляна Спасова, Латина Беровска, Татяна Етимова, Надя Тошева

Американският режисьор Уест Хайлър е вече добре познато лице за българския театър. През 2017 г. той изненада зрителите на Столичния куклен театър и родната публика с реализирането на мюзикъла за възрастни „Авеню Q“. Взривяваща продукция в стилистиката на съвременния бродуейски мюзикъл, която представя темите за различията между хората, реализирани в света на мъпетите. Невероятна актьорска игра, страхотни кукли, нехарактерни за куклените сцени у нас и не на последно място високо професионално вокално и музикално оформление и изпълнение. Три години по-късно, през 2020 г. в Софийската опера и балет Уест реализира мащабната продукция „Шрек“, а последната продукция, с която той продължава да пренася традицията на мюзикъла успешно у нас, разказва историята на жълтата морска гъба, любима на поколения деца – Спондж Боб квадратни гащи.

Известната американска анимация на режисьора Стивън Хилънбърг пресъздава историята на няколко обитатели на морското дъно, които имат своите къде значителни, къде незначителни проблеми. Патрик, който е морска звезда, е познат с непостоянството си и честото намиране на нови и все по-безсмислени занимания. Сепия е затворен в себе си идеалист, отдаден на подредения начин на живот. Господин Рак е маниакален любител на парите. Планктон е малкият злодей, който винаги подготвя нещо тайно в скрит заговор и Санди, която е нетипичния обитател на морето – катерица в скафандър с много буен нрав. Тази странна извадка на морското дъно и още няколко персонажа представят света по малко по-различен начин. Интересното за героите е, че много наподобяват човешкия свят тъй като всеки има своя характер; всеки е различен и често се случва да има неразбиране помежду им, последвано от приятелско сдобряване. В главната роля е жълтата гъба Спондж Боб, около когото се завърта цялото действие и сюжет. Обикновено проследяваме ежедневието на Спондж Боб и необикновените случки около него – кавгите му с Патрик, проблемите в ресторанта на Господин Рак, разговорите му със Сепия. Този мини свят е като умален модел на реалността, в който всеки има своята мисия и несгоди и търси начин да направи живота си по-пъстър.

Мюзикълът „Спондж Боб“ се фокусира върху необикновените обитателите на морето и пресъздава опитите им за спасението на собствения им свят. Ежедневието им е нарушено от изтичащото време до неочакван катаклизъм, който ще унищожи града им. Следват паника, стрес, бягства, обиди, разтрогване на приятелства – всичко характерно за човека в напрегната ситуация. От критичната заплаха някои извличат ползи, други изпадат в беда, трети помагат с каквото могат, а четвърти просто бездействат. Все пак всичко приключва с щастлив край и урок, който за разлика от човеците, морските обитатели успяват да научат.

Сценографията на спектакъла на Столичния куклен театър е дело на Чарлс Мърдок Лукас – сценограф и медиен дизайнер за театър и опера, доцент в Държавния университет Сан Диего, Калифорния. През февруари т.г. той изнесе две лекции в Националната художествена академия пред преподаватели и студенти. В „Спондж Боб“ работата му наподобява сцена от рок концерт. На преден план вдясно е ситуиран бендът. В пространството на сцената са разположени различни по големина колони, които по-късно се употребяват като метафора за недостижимия връх на успеха, който Спондж Боб и Санди изкачват, за да спасят града. Средата се променя с плъзгащи се пана, изобразяващи различни пространства, в които се реализира действието. Работата на Свила Величкова по куклите и костюмите успява да допълни общото визуално решение и да създаде усещане за плътен разказ посредством единна естетика, в която няма разрив между нейната работа и тази на сценографа. За това спомага и художественото осветление на Лальо Христов, с което се получава завършена сценична атмосфера. Изумително е как не особено голямата сцена на Столичния куклен театър, благодарение на работата на тези художници, успява да придобие мащаб и да избегне излишното струпване на артисти и декор, като не забравяме, че заедно с тях е и бендът (в състав: Светослав Миланов – диригент, Даниеле Феббо – бас китара, Борис Трифонов – китара, Иван Ценов – барабани), чиято не лесна задача е да дирижира музикалния разказ. Приятно режисьорско намигване е комуникацията им с актьорите, което по естествен и елегантен път ги превръща в неделима част от екипа.

В главната роля на Спондж Боб е Никола Попов, оперен певец, с роли в Националната опера и балет, който впечатлява с височините на гласа си. В ролята на Санди е Венцислава Асенова, чиято задача е да държи темпото на представлението през цялото време – великолепно и професионално изпълнение от вокална и актьорска гледна точка. Контрапункт на цялото е Планктон в изпълнението на Камен Асенов, който успява да „счупи“ представите за красивото и с чувство за хумор да пресъздаде малкия злодей, в партньорство с Мариета Петрова. Няма как да не обърна внимание на това, че като злодеи, техните музикални изпълнения са в жанра на уличната музика – рапът, с който се справят брилянтно. Невероятен образ създава Румен Угрински в ролята на Сепия, чийто костюм прави впечатление още с първата си поява. Не остават незабелязани Цветелин Павлов, който в е ролята на Господин Рак и Калина Асенова, в ролята на Кита. В изпълнението и на двамата се усеща лекотата, с която актьорите преминават от текста към песента, а вокалните им изпълнения правят осезаемо впечатление на публиката. Не по-малко добро е изпълнението на Любомир Генчев в ролята на Патрик, но това, което на моменти се усеща, е липсата на тази приятелска близост между двамата със Спондж Боб. Тяхната малка кавга и самотата им един без друг би следвало да бъде превъзмогната в много по-мащабното им сдобряване. Въпреки това, екипът успява да пресъздаде  усещане за рок събитие, в което всеки зависи от другия, но по-важното е, че всички заедно успяват да кондензират действието и да превърнат музиката в разказ.

По-опитният зрител ще забележи, че вниманието е фокусирано върху темите за екипната работа, борбата с нихилизма и егоизма, счупването на системните правила в обществото и най-вече – важността на добротата в отношенията.

Мюзикълът „Спондж Боб“ е представление, което се отличава освен с жанровата си характерност, която екипът пресъздава професионално и със замах, и с динамика на сценичния разказ, поднесен непретенциозно и с лекота. Музикалното изпълнение е непоклатимо, а вокалните умения, които демонстрират актьорите срещаме все по-рядко по родните ни сцени.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.