Актуално
„Светлинка“ на Столичен куклен театър и NO BLINK
НЕ СПИРАЙТЕ ДА ЕКСПЕРИМЕНТИРАТЕ!
ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН!
МАГДАЛЕНА КОВАЧЕВА
Постановъчен екип
Идея и режисура Галина Савова
Сценография Мирела Василева
Музика Петя Недева
Участват: Ана-Мария Лалова, Стоян Дойчев
Спектакълът е съвместна продукция на Столичен куклен театър и NO BLINK.
Сценография Мирела Василева
Музика Петя Недева
Участват: Ана-Мария Лалова, Стоян Дойчев
Спектакълът е съвместна продукция на Столичен куклен театър и NO BLINK.
трелър към представлението https://youtu.be/4MWKa8rCAOI
___________________________________________________________
Когато чуя думата „светлинка“ винаги правя асоциация с топлина, уют и сгушване. А
когато отидох да гледам авторския камерен спектакъл за деца „Светлинка“ на Галина
Савова, който се играе в Столичен куклен театър, всички тези асоциации се осъществиха
на практика. Премиерният спектакъл започва още в самото фоайе, където обичайното
силно бяло осветление е заменено с по-приглушено, цветно и оформящо светлинен
коридор към входа на самата театрална зала. Тук всички родители и деца бяхме
приветствани сърдечно и учтиво от Галина, която, като великолепен домакин, ни покани
щедро в „своята“ къща – голяма бяла шатра с висок купол от плат, разположена на самата
сцена, до която се стига по пътека, осеяна с малки светлинки и очертана от светещи в бяло
„кристални“ топки. И така, веднъж качили се на сцената, бяхме посрещнати и поканени от
актьорите Ана-Мария Лалова и Стоян Дойчев в необикновеното театрално пространство.
Удобните меки възглавници, разпръснати по пода допринесоха за настройката и на малки,
и на големи да станат свидетели на нещо необичайно, интересно и непознато – театрална
приказка не от думи, а от светлини.
Притъмнява. Погледите ни са насочени нагоре – към стените и към най-високата част на
купола, където предстои да се случи историята на една Светлинка. Родилата се от звездите
– малки светли точки по стените на шатрата, създаващи усещане за безкрайността на
небосклона и огромните мащаби на Вселената, която ни обгръща и която е вътре в нас –
Светлинка започва да опознава света, в който е дошла, да открива и губи приятели в
търсене на своето място в света или на небосвода. Това движение очертава житейския път
на всеки един човек. Ние сме въплъщение на светлината, заложена в човешкия дух.
Раждаме се от звездите и сами се превръщаме в звезди… някой ден.
Всички сцени-истории се разкриват пред публиката чрез поредица от светлинни картини,
които се рисуват на момента от самите актьори на външната страна на стените на шатрата
чрез използването на различни светлини. Светлинните картини ту се появяват, ту изчезват
и впечатляват със своята приказност. Много любопитен е начинът, по който се
осъществяват рисунките от светлина по стените на шатрата. Именно това режисьорът
Галина Савова определя и като най-силното предизвикателство в процеса на създаване на
спектакъла:
„Ние наблегнахме върху играта със светлини, но в един момент това не беше достатъчно.
Тогава сценографът, Мирела Василева, намери начин как да използваме светлините, за да
рисуваме с тях. Тези рисунки са моментни – докато нарисуваш нещо и то вече е
започнало да изчезва. Именно затова не се използва никъде, но ние първи приехме идеята
и я приложихме.“ 1
Това е едно великолепно решение на сценографа Мирела Василева, което стимулира
въображението, развива сетивността и култивира наблюдателността на малките си
зрители.
И какво по-хубаво от едно успешно преодоляно предизвикателство! Как иначе бихме се
насладили на изникващи, сякаш от безкрая, светлинни картини и образи на звезди, къща,
съзвездия, цветя, планини, млечен път, стрелки, падащи звезди, ракета, земя, Космос?
Цялото това стенно картинно богатство създава усещането, че наблюдаваш чезнещи
пещерни рисунки, от които попиваш вечната човешка история за раждането на новия
живот и устрема на тази земя; че си част от Вселената – сам по себе си една светлинка; че
имаш възможността да допринесеш смисъл на света със своята светлина.
Светлинка, разбира се, не е сама. Около нея е пълно с други светлинки, с които тя
комуникира, играе, опознава. Тези взаимоотношения понякога я правят тъжна, ядосана,
щастлива или учудена – емоционални състояния, пресъздадени от нарисувани светещи
очи и линия-уста (самата Светлинка), която ту е права, изразявайки безразличие; ту е
огъната нагоре – за усмивка; ту пък надолу – за разочарование или в кръг – за учудване.
Децата се впускат да разгадават различната емоция, скрита зад всяко изрисувано лице,
което обогатява детската емоционална интелигентност и се създава разбирането, че всеки
от нас притежава различните лица в зависимост от изпитваните от нас емоции и чувства.
Кореспондираща със светлинното и смислово богатство на спектакъла е сцената на
„историята с цвете“. Така я нарекох аз, защото етюда се развива в чашката на цвете,
изрисувано от светлина, разбира се, на стените на шатрата. Откроявам тази сцена, тъй
като тук наблюдаваме надграждане на използваните светлини. Докато продължава да
търси своето място в света, Светлинка се среща с нови приятели – по-сложни светлини,
които се съграждат от точковидни елементи, създават усещането за многопластовост,
изтънченост на движенията и полета, а някои са толкова ефирни, че имат плътност на
глухарче. Ефектът на летящи и танцуващи светлинни пухчета от глухарчета бяха еднакво
впечатляващи и за деца, и за възрастни. Контрастът между затворената атмосфера на
случващото се в чашката на цвете приятелство и устрема на светлината, насочен навън –
към небесното пространство, щрихират в децата идеята за пространственост и мащабност.
На фона на авторската музика на Петя Недева, в най-високата точка на купола се появяват
периодично светлини в различен цвят, които полагат началото на всяка нова история-етюд
от живота на Светлинка. Любопитно беше да чуя как децата оприличават тази Светлинка
(родила се като точка и превърнала се в къса линийка) ту на гъсеница, ту на червей, ту на
дълга звезда. Аз я видях като пламъчето, което живее в сърцето на всеки човек. Онова
пламъче, което ни подтиква да търсим, да учим, да растем, да обичаме. Онова пламъче,
което е далеч от разумната мотивация, чистата логика и ясните цели. Онова пламъче,
благодарение на което осмисляме живота, действията и самите себе си.
„Светлинка“ е куклен спектакъл с дидактични елементи, който възпитава чувство към
красивото, изгражда разликата между тъмно и светло, представя различна житейска
цветност, но и буквално запознава децата с различните цветове като жълто, зелено,
червено. Драматургията отвъд думите е резултат от взаимната работа между режисьор и
актьори. А Галина Савова споделя, че идеята спектакълът да се случва в шатра-купол е
един сбъднат сън.
„Като малка много обичах да си правя палатка от няколко стола, покрити с одеяло и вътре
съзнателно да създавам театър. И към всичко това се прибави и моята мечта да създавам
спектакли за най-малките зрители.“
Ето как една детска игра и една мечта са обединили сили и са дали мотивация да се
създаде този професионално издържан и оригинален театрален спектакъл на режисьора
Галина Савова.
„Светлинка“ е определен като спектакъл за деца над две години, но аз бих го препоръчала
за всяка възраст, защото красивото, умереното, иновативното, вдъхновяващото театрално
изкуство не познава възрастови ограничения. А посланието на Светлинка към децата
облечено в думи е „да бъдат любопитни и да продължават напред. Всеки трябва да си
намери своето място. Не спирайте да експериментирате! Не се страхувайте от нищо!
Животът е прекрасен!“
_____________________________________________________________________
1] всички цитати са взети от интервю на Магдалена Ковачева с Галина Савова
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Още от Актуално
„Скандинди лапер“, режисьор Любомира Костова
10/01/2024
„AVATARA“ на Дуда Пайва
05/01/2024
„Приказка за скитник“, режисьор Лео Капон
15/11/2023
Последен брой
