Фотограф Деница Дончева.

Спомените от детството оживяват

Румяна Моллова

Постановъчен екип

По Марк Твен

Драматизация и режисура Валентин Владимиров – Валяка

Сценография Наталия Гочева

Художници Таня Пасева и Георги Пасев

Музика Пламен Мирчев – Мирона

Звукова среда Васил Маринов

Мултимедия Полина Стоянова

Участват: Кремена Станева, Ивета Маринова, Светлина Станчева, Мартин Маринов, Мартин Пашов, Димитър Пишев, Васил Маринов /дебют/.

Близо две години след като пише „Приключенията на Том Сойер“, Самюъл Лангхорн Клемънс, известен на света с псевдонима Марк Твен изпраща ръкописа във Великобритания, където през 1876 г. книгата е публикувана.  Авторът прекарва детството си в градчето Ханибал, САЩ на река Мисисипи, което описва под името Сент Питързбърг в романа. Повечето приключения по страниците на книгата са истински случки от  момчешките му години, както и преживявания на негови приятели. Самият герой Том Сойер е сборен образ от характерни черти на три момчета, които Твен е познавал.  Можем да твърдим, че освен в увлекателния начин, по който е написан романът, също и в правдоподобните детайли на случките се крие тайната за успеха му. През 1884 г. е публикувано продължение под заглавие „Приключенията на Хъкълбери Фин“, а десет години по-късно още две книги – „Том Сойер в чужбина“ и „Том Сойер детектив“, с които се оформя поредица за живота на главния герой и приятелите му.  „Приключенията на Том Сойер“ е разказ за незабравимите дни и нощи на буйното, но смело и добродушно момче от малкото градче и пътешествие в най-хубавото време от живота на автора – детството, но и време на първите зрели крачки по пътя напред.

Тези две линии на безгрижните игри и на съзряването се преплитат в спектакъла „Том Сойер“ под режисурата на Валентин Владимиров – Валяка. Неговата драматизация по романа разглежда историята през погледа на вече порасналия Том, който е станал известна личност. След като избира да каже истината за убийството на свой съгражданин и да спаси набедения Мъф Потър от затвор, всички вестници разпространяват постъпката на Том и така той попада в полезрението на журналисти и почитатели. По-важното е че момчето се превръща в мъж, който продължава да вярва и да търси истината в живота. В стремежа да избягва славата остава сам и копнее за миналите дни, изпълнени със свобода и волен летеж по прашните улици на града. В своето уединение търси спокойствие от развълнуваната тълпа навън и желае искрения детски смях отново да озари дните му. Той не се опиянява от известността, напротив би я заменил за един от онези буркани на леля Поли с благоуханно сладко. Би се върнал в следобеда, в който трябва да боядиса цяла ограда, а децата от квартала се редят на опашка, за да се докоснат до удоволствието и те да боядисат част от нея, като „заплащат“ с ценни придобивки. Порасналият Том си припомня дори първото влюбване в прекрасното момиче Беки Тачър – кукла почти с реални човешки пропорции, изработена така че да излъчва нежна красота на принцеса, която става сценичен партньор на Мартин Пашов (в ролята на Том Сойер).

Всички приключения с приятели, забавни и искрени моменти, които героят си припомня са представени в единна композиция с музиката на спектакъла, дело на Пламен Мирчев – Мирона. Песните, изпълнени от актьорите звучат със завладяващи ритмични тонове и акцентират с ярко въображение на всеки нов спомен. Получава се симфония, в която зрителят иска да се включи и заедно с героите да продължи онези безвъзвратно отлетели пътешествия в синевата на безвремието. В сценичната интерпретация е включен и образът на покойната майка на Том, чийто силует приканва момчето, за да намери то закрила и подкрепа в  трудните моменти. Тя винаги остава с него, накъдето и да се запъти то, каквото и да му се случва Тя бди над него и вдъхва кураж на сърцето му. Решението голяма част от образите и сценичната среда да се визуализират от мултимедия или от сенки е интересно, но в по-широк план е все повече разпространяващ се ход в театъра, който рискува да изглежда самоцелен. В този случай той е оправдан с пресъздаването на ефимерни образи или такива с по-голям мащаб на разгръщане като боядисването на метри ограда и динамичното ѝ преобразяване пред очите на публиката.

Музикалната импресия в съчетание с актьорската игра на младите и заредени с ентусиазъм актьори от трупата на Куклен театър – Русе ни увличат и превръщат приключенията на Том Сойер в запомнящ се спектакъл за деца над 10 години и дори за всеки възрастен, който нито се чувства изморен от живота, нито е изгубил детето в себе си.

С подкрепата на Столична община.