Снимка Младежки театър „Николай Бинев“

Днешни истории в минало време

Магдалена Ковачева

Постановъчен екип:

Режисьор Валентин Владимиров

Композитор Станимир Иванов

Сценография, кукли и костюми, плакат Юлия Лачева

Кукломайстори: Георги Пасев, Таня Пасева

Участват:

I състав: Димитър Иванов – Мич, Ралица Туджаро, София Трейман

II състав: Александър Йорданов, Зорница Маринкова, Ярослава Павлова.

Приказката за „Трите прасенца“ е емблематична за детската възраст и именно заради това има много осъществени във времето театрални драматизации на българска сцена. Когато разбрах, че в Младежки театър „Николай Бинев“ ще се състои премиера на „Трите прасенца“ съвсем естествено си зададох въпроса „С какво ще грабне вниманието на малкия зрител?  С какво ще бъде по-интересна за големия зрител?“. Още с началото на спектакъла започнаха да се оформят отговорите на тези въпроси, които до самия му край ме оставиха без никакво съмнение, че тази постановка идва в точния момент и с точните послания, които, заедно с моите впечатления, споделям тук с Вас.

Нетърпеливите деца влизат в салона с очакване да се срещнат с трите прасенца и тази среща никак не закъснява. Тримата актьори – Димитър Иванов – Мич, Ралица Туджаро и София Трейман динамично ни въвеждат в атмосферата на драматизацията и нейните персонажи чрез началната песен на спектакъла, която задава и цялостния ведър тон на постановката.

Партньор на авторската музика на Станимир Иванов в изграждането на постановката е и самата драматургия на текста. Чрез подходяща динамика, тя позволява да се разгърне балансирано както идеята на историята, така и актьорското присъствие. Зрителското внимание изцяло е ангажирано чрез интересни диалози, които спомагат и общуването с публиката, и синхронността между актьорите, а и дават възможност за равноправно присъствие на словесната енергичност.

Дискретно, но ясно и категорично са поставени и изведени теми за труда, съзиданието, разединението и силата на обединението, на заедността; кое ни отличава един от друг и по кое безусловно си приличаме. Това са теми, които активно присъстват във възпитателния процес при малките деца и чието значение и смисъл бяха майсторски изяснени от сцената.

Семплият декор на Юлия Лачева функционално подпомага да се развие и разгърне действието и дава възможност фокусът да остане върху актьорската игра, която бих определила като „шарена“ по същия начин, по който са шарени шапките на трите прасенца. Тук бих искала да добавя и градацията при представяне на различните къщички – сламена, дървена и тухлена. Първите две са изобразени с портативна малка предна фасада на съответната къщичка, и така илюстрират идеята за преходност. Докато при тухлената къщичка ставаме свидетели на дискретно разгръщане на вътрешното пространство – виждаме камина, комин, които създават усещането за стая – и наблюдаваме идеята за стабилност и сигурност. А в края на постановката самите прасенца стигат до осъзнаването, че е най-важно да са ПРИЯТЕЛИ и да са ЗАЕДНО. Силата на тези думи е мощна и те всъщност са основното послание към публиката.

Ето как се изведоха под светлините на прожекторите „днешните истории от минали времена“, които донесоха радост на зрителите в театралния салон.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.