Архив Столичен куклен театър.

За приказките с щастлив край и още малко…

Жаклин Добрева

Обзорна статия за XII Международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ 2022, София.

Време за четене 14 минути.

Не мога да скрия вълнението и емоциите си след видяното и преживяното през изминалата седмица в нашата столица. Улици, площади, метростанции, паркове, независими културни пространства и театрални салони се превърнаха в дом за многобройни артисти и любители на кукленото изкуство. За какво говоря ли?

Вече за двайсета година Столичния куклен театър е организатор и домакин на Международния фестивал за уличен и куклен театър – „Панаир на куклите“ – неделима част от Културния ни календар. Тази година фестивалът се проведе от 9 до 18 септември и събра артисти от цял свят. Програмата бе изключително разнообразна и интересна, включваща улични представления, представления в зала, микро театър, а освен изброените, публиката имаше възможност да се наслади и на три онлайн спектакъла. Столичен куклен театър и Столична община – организатори на събитието, бяха направили чудесен избор с всички участници от програмата, в която тази година фигурираха имената от Словакия, Италия, Франция, Словения, Чехия, Германия, Гърция, Канада, Полша и Испания. Палитра от народности, култури и нови и непознати за нас стилове усмихваха, забавляваха и вълнуваха любителите на кукленото изкуството. А всички артисти, взели участие, оставиха трайна следа в спомените на най-малките зрители с разнообразните и интересни кукли, разноцветни костюми, завладяващи песни и танци и не на последно място – с топлото настроение и нестихваща енергия. Реализирането на този фестивал в нашата столица е един истински, многоцветен празник за всички ни и нямам търпение да споделя, макар и с думи, които няма да бъдат достатъчни, за тази оживяла приказка.

Първият фестивал ден със сигурност ще остане един от най-запомнящите се. Още в ранни часове София се събуди под веселата музика от уличното шествие на гостите ни от Словакия (MIRROR FAMILY). „Сините братя“ са трима актьори, облечени в сини костюми, изработени от огледални златни, сребърни и бронзови фигури, отразяващи любопитните и жизнерадостни погледи на малките деца през целия ден. Тримата братя от Словакия, които се подкрепят, са символ на семейството и неговата сила. Парадът започна от пешеходната зона на бул. „Витоша“, обхождайки ключовите места в столицата, а финалното им представление, минути преди официалното откриване на фестивала в Столичен куклен театър, приповдигна още повече настроението.

С премиерно представление, много поздравителни адреси, цветя и аплодисменти директорът на СКТ Иван Райков откри дванадесетия „Панаир на куклите“, с думите „На добър час на всички замесени в магията, наречена куклен театър!“.

Спектакълът, който зрителите видяхме в първата фестивална вечер, беше по романа на британския писател Хю Лофтинг – „Приключенията на Доктор Дулитъл“, а режисьор е Катя Петрова. Не е случаен фактът, че за него са създадени редица спектакли, мюзикъли, филми и комикси. Действията на Доктор Дулитъл са пример за всички хора да бъдем по-добри, сърдечни и състрадателни. Сценографията и костюмите са дело на Юлиян Табаков. Те ни отвеждат в света на Доктора, който може да разговаря с животни и е винаги готов да им помогне в беда. Неочакваният визуален език на спектакъла ни разхожда през океаните и горите, през които минават Доктор Дулитъл, папагалът Полинезия, маймуната Чи-Чи и прасето Гъб-Гъб, за да помогнат на болните маймуни в Африка. Спектакълът на Катя Петрова разказва за приключенията на Доктор Дулитъл чрез стих и музика и с наситен, искрящ хумор, защитавайки ясно думите на автора и неговото посвещение към романа си: „На всички деца, деца по възраст и деца по сърце.“

Не малко пъти съм споменавала, че моята любов към театъра се зароди в ранна детска възраст, именно заради всички куклени постановки, гостуващи в родния ми град. И до ден днешен моментите, в които крача към кукления салон, минутите преди началото на представлението и залите, изпълнени с детски писъци от вълнение, са ми изключително приятни. Кукленият театър наистина е една приказка – от онези с щастлив край, от който истински вярваш, че доброто съществува; от онези приказки със сюжети, които ще докоснат сърцата и на малки, и големи. Затова и определям фестивала „Панаир на куклите“ като приказка. Той ни припомни за любимите ни детски истории за „Палчека“, „Лукчо“, „Пипи Дългото чорапче“, „Пинокио“. Показа ни, че куклата може да бъде в най-различни форми, дори и само от хартия, но тя остава средство, с помощта на което персонажите на сцената оживяват. „Панаир на куклите“ се оказа онази приказка, от която много хора имахме нужда през последните една, две години, изпълнени с паника, стрес и лоши новини покрай COVID вируса. През тези десет дни имах удоволствието да наблюдавам неподправените реакции на децата, техните родители, на приятели, на колеги, на непознати минувачи по улицата, и съм щастлива, че подобни събития имат силата да върнат усмивките по лицата на хората. И не на последно място – да им припомнят за не напразно клишираната мисъл – запазиш ли детското в себе си, запазил си всичко.

В тазгодишното издание на фестивала, освен премиерата на „Приключенията на Доктор Дулитъл“, и други български артисти взеха участие, а детските невинни, но критични погледи успяха да подберат своите фаворити. Еуфорията след представлението „Кученцето, което…“ по Джани Родари на Държавен куклен театър Русе беше неописуема. Малките подаващи се главички от седалките съсредоточено и някак притеснено проследяваха горчиво-смешната история за изоставеното в торба малко кутре. То тръгва само насред големия и непознат свят, за да се научи на нещо, на което си мисли, че е неспособно – да лае. По пътя се среща с различни животни, а те от своя страна го научават да кудкудяка, кукурига, съска, пее и мучи, но не и да излае като истинско куче. Майсторството и изработката на цветните кукли възхити публиката в салона. Вълнението и нетърпението на децата след представлението да споделят за любимия си герой, ме направи много щастлива. Това да чуеш техните впечатления, да се докоснеш до техните емоции и да разбереш, че откриват с въображението си герои, които дори не присъстват в пиесата, направиха преживяването още по-истинско и красиво. И нека Лисицата или Кукувицата не се обиждат, че могат да бъдат припознати като Лъв и Крокодил през детските очи. Спектакълът, режисиран от Деница Дончева е цветен, музикален, забавен и поучителен. Макар и в началото малкото кутре сляпо и наивно да вярва на другите животни, че вече може да лае, то упорито продължава по своя път. Инстинктът за себепознание го изпраща на пътешествие, чийто край го води преди всичко до това да повярва на себе си и да покаже на всички, че то всъщност е Кученцето, което може да лае. Кученцето, което… вярва в себе си и преследва мечтите си.

Още един български спектакъл ще бъде запомнен като събитие от програмата на фестивала, може би защото историята е любима и вечна. „Пипи Дългото чорапче“ определено е един от знаковите романи на миналия век и като такъв, неговите литературни качества надделяват във всяко едно отношение. Той е изпълнен с много герои, събития, ситуации, случки и е истинско предизвикателство да се намерят точните похвати, по които да се намери път към сценичността. Режисьорският спектакъл на куклената актриса Анна-Валерия Гостанян решава този проблем, като концентрира действието само и единствено около децата – Пипи, Томи и Аника, техните игри, мечти и разбира се маймуната Господин Нилсон. На няколко пъти съвсем за кратко се появява негърският крал Ефраим, но по никакъв начин не разваля замислената структура, а дори допълва историята. Спектакълът впечатлява и със сценографските решения на Наталия Гочева. Тя ни пренася в света на тримата другари, такъв какъвто е през невинните детски очи – пъстър и вълшебен. Появяват се и се сглобяват сложни конструкции, пресъздаващи спомени и мечти. Въображението на зрителите се тренира от непрекъсната смяна на декора и всички можем да си представим как се изникват планини, острови, чудни гледки и необозрими хоризонти, последвани от бурни морета. Актьорите Ния Янакиева, Цветелина Николова, Любомир Желев, Христо Петев присъстват и самостоятелно, и като водачи на куклите. Те нито изпъкват излишно, нито пък се обезличават. Успяват да направят изкусно съчетание между тяло и кукла. Демонстрират пластичност и вдъхват живот на естрадните кукли.  Спектакълът на Гостанян превръща Пипи в метафора на пакостливото дете и вечното, безгрижно детство. Тази Пипи е детето-юнак, което се справя с всичко. В нейния свят невъзможното се превръща във възможно, дори и вдигането на кон с две ръце. Тя никога не губи бодрия си дух и вярата в по-добрия утрешен ден. А кое дете не иска да бъде точно като нея?

В XII Международен куклен фестивал „Панаир на куклите“ се включиха много български артисти. Сред участниците, освен изброените до сега, са още: Държавен куклен театър – Пловдив с улично шоу, както и със спектакъла „Незнайко в слънчевия град“, Общински куклен театър – Благоевград със „Снежната кралица“, Държавен куклен театър – Сливен със „Свинарят“, Държавен куклен театър – Габрово с „Ламята от улица „Войтешка“, Мим-формация „Жар театър“ с „Пробуждане“, Куклен театър НАТФИЗ с „Любовта на Дон Перлимплин“, Куклен театър „Мале-Мале“ с „Разбойническа история“, Театър „Ателие 313“ с „Лукчо“, Държавен куклен театър – Стара Загора с „Меко казано“, Пъпет Арт с „Тигъчето Спас“, Puppet’s Lab, съвместно със Столичен куклен театър – „Полетът на къртицата“.

Програмата на фестивала тази година далеч не се изчерпва само с българската селекция. По време на фестивалните дни участие взеха гостите ни от Чехия – Mir Theatre Drama Label и от Германия – Wilde and Vogel, които представиха не толкова познатия на българите микро театър – за един зрител. Неизвестният вид театър напълни с любопитни зрители пространството на I AM STUDIO. Микро театъра бих описала като едно кратко интимно преживяване с различни изразни средства. С помощта на кукли, музика, светлини и микроскопични декори, задвижвани от механизми, се създава сценичната среда. Тя води малки и големи зрители на места, достижими различно във въображението на всеки.

Чешкото представление “μSPUTNIK”, режисирано от Доминик Мигак и Тереза Черна е продукция в авторски стил за приключенията в космоса на Спутник – първия сателит на Земята. Зрителят гледа през шпионка. Представление, в което на принципа на филмов монтаж се редуват различни сцени от книгата им.

Другият спектакъл носи името „МИКРО“, колкото е и времетраенето му – цели пет минути. Михаел Вогел и Шарлот Вилде ни отвеждат в света на насекомите за това кратко време, за да наблюдаваме отблизо динамичността на мухата или темпото на охлюва. С разнообразни техники, представлението създава един микросвят от насекоми, които могат да бъдат възприети по странен или символичен начин, или просто като паралелен свят. Много ми хареса музикалното многообразие (вокали, цигулка, електронни ефекти, секвенсер), което разказваше за интимност, самота и близост с природата. Зрителите, докоснали се до този тип театър, изглеждаха много впечатлени от видяното, оценявайки търпението и желанието, с което е подходено към тези проекти.

Както вече споменах, още в първия ден улиците на София бяха изпълнени с улични шествия и това се превърна в традиция и до закриването на фестивала. Най-различни улични кукли оживяваха под съпровода на своите кукловоди. Някои от тях плашеха, други разсмиваха и забавляваха заобикалящите ги минувачи в алеите на най-големите паркове в София. Ценно качество на уличните спектакли е, че те стават част от ежедневието на забързания човек, а той нямам как да остане безучастен, дори и за кратко. Тяхната енергия е различна, сравнение с тази в затвореното пространство на театралния салон. Уличните паради носят още повече усещането за духа на фестивала.

Участници в тазгодишните улични събития бяха предимно чуждестранни: Compagnie les Contes d’asphaldt – Белгия с „Отфрид“, Compagnia omphaloz – Италия с „Клоунско кабаре“, La famille Goldini – Франция с „Изумителното мамбо и оле!“ и Antamapantahou marionette theatre – Гърция със „Струните на музиката“.

Сред участниците, които допълниха приказката да бъде още по-вълшебна, внасяйки непознати за българските зрители преживявания с оригинални решения за изграждането на спектаклите бяха: Maribor theatre – Словения с „Пинокио“, La Tortue Noire – Канада с „Великото творение“, Zero en conducta – Испания с „Механика на душата“, Les nouveaux ballets du nord pas de Calais – Франция с „ДАДАА“ и „СКООООООЧ“, La fille du laitier – Канада с „Макбет Мюе“ и Rauxa – Испания с „Хартиен театър“.

Спектакълът „Макбет Мюе“ е доказателство, че кукленият театър може да си служи не само със забавни детски текстове, а и с такива, в които се крие болезнена истина и страдание зад смисъла им. Представлението с режисьор Джон Леклан Стюарт представя историята на войника, верен на страната си. Както в Шекспировия текст той среща три вещици, които преобръщат представите на Макбет за живота и го завеждат заедно с Лейди Макбет по кървавия и опустошителен път на амбицията за власт, жестокост, предателство и престъпления. Постановката е насочена към по-възрастна аудиторията, заради избора на сцени как да се представи историята на Макбет. Всъщност Макбет Мюе напълно деконструира трагедията на Шекспир до хумористична история, представена чрез хартиени чаши и чинии, няколко яйца и много червена боя. Актьорите Клара Прево и Жереми Франкор, в изпълнение на Лейди Макбет и Макбет Мюе, създават истински хаос на масата, покрита с бяла покривка по средата на сцената. Те разказват  историята едва с няколко думи, но съхраняват света на Макбет, създаден от Шекспир – напълно лишен от морал и смисъл. Макбет е толкова обсебен от властта, към която се стреми, че сякаш човешките животи са за еднократна употреба, също като чашите от стиропор.

Не толкова кърваво обаче завърши последният фестивален ден. Даже напротив. Хората казват, че за финала остава най-доброто. Е, в този случай, аз съм напълно съгласна с това твърдение след като изгледах испанския спектакъл „Хартиен театър“. Ако трябва да опиша с една дума видяното, то тя ще бъде „човечен“. Човечен и искрен спектакъл, представящ човека в неговата самота. „Хартиен град“ ни отвежда на празненството по случай рождения ден на главния персонаж, в изпълнение на актьора Хави Санчес, на което никой не идва. Поради тази причина нашият герой, подтикнат от стремежа си да забрави за самотата, започва да създава мечтаната си реалност – плод изцяло на неговото въображение. С помощта на един вентилатор, няколко балона и … хартия, той прави самотата да не изглежда чак толкова плашеща.  Чрез манипулация на тези предмети рожденикът успява да избяга от грешно създадената система, създавайки мечтания си свят – тих и по детски чист от предразсъдъци. За нашия герой и за всички в залата това беше желана почивка във време, в което светът има нужда да спре и просто да помечтае и потанцува.

Като заключение искам да споделя усещанията си от реакциите на хората по време на фестивала и след него. Връщайки лентата с няколко дни назад, „Панаирът на куклите“ беше глътка въздух от заобикалящия ни живот извън кукления театър – все по-забързан, материален и сив. Истината е, че през последните две години, покрай COVID ситуацията, подобни събития бяха отменени. Светът се беше затворил, за да се „излекува“, но истината е, че няма по-добър лек от изкуството. И това се прочете в очите на всички, които се докоснаха до тези незабравими 10 дни в столицата ни. Деца, младежи и възрастни искрено се забавляваха, усмихваха, наблюдаваха, изследваха магията на кукления театър.

Това беше тазгодишният Международен фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ с няколко думи. Пъстър, весел, различен, вълнуващ – така ще го запомня аз, и надявам се и всички организатори, гости и зрители на тази приказка. Приказка, която като всяка друга има своя край – щастлив и хубав, разбира се.