Снимка от сайта на Държавен куклен театър Варна. На снимката държавен Куклен Театър – Алмати, Казахстан „Ромео и Жулиета“

.

Представи си, мечтай, повярвай…

Жулиета Василева

Време за четене 14 минути.

XVIII Международен куклен фестивал „Златният делфин“ се проведи отново в Държавен куклен театър Варна, след като бе отменян две поредни години поради пандемията от COVID-19. Селекционер на представленията, участващи във фестивалната програма е Богдана Костуркова. В надпреварата за „Златния делфин“ участваха 15 спектакъла – както български, така и чуждестранни. Палитра от народности, култури и стилове събра на сцената на кукления театър фестивалът. Затова и тазгодишното издание мина под знака на цветовете, радостта от живота и от театъра. За да бъде светът по-цветен, се погрижи художничката на варненския куклен театър – Адриана Добрева. Нейните шарени костюми, носени от актьорите на театъра, дадоха старта на фестивала и донесоха усмивка на зрителя. Артистичният директор, Вера Стойкова, отряза жълтата лента и всичко започна с първия спектакъл „Мисия Спящата красавица“ от режисьора Кирякос Аргиропулос и Държавен куклен театър – Бургас.

В програмата на фестивала присъства разнообразие от драматургия, както за деца, така и за възрастни. Наред с класиката „Пинокио“, „Ромео и Жулиета“, „Спящата красавица“, присъстват и нови авторски текстове. Всеки от спектаклите съчетава в себе си традицията и съвременността. Зад всяко от представленията стои екип от артисти, чиято цел е не голямата награда, а щастието и радостта в очите на публиката. Ето това е фестивалът „Златният делфин“ – едно голямо щастливо семейство, съчетаващо в себе си безброй цветове  и емоции, множество прекрасни преживявания.

Когато човек си представи куклено представление очаква да види кукла на сцената, управлявана от актьор. Куклата е средството, чрез което актьорът обрисува историята и чрез която предава емоцията. Но от къде идва куклата? Това бе въпросът в лекцията на господин Саймън Уонг. Мероприятието премина с голям успех, тъй като г-н Уонг представи зараждането и развитието на азиатската кукла и нейния театър. В кратък разказ с мултимедия, той представи основните видове кукли от Изтока и посочи техните домове. За да бъде пълна историята към лекцията, присъстващите се насладиха на изложбата на кукли на Саймън Уонг и госпожа Рен Линг. В нея участваха кукли на конци, явайки и ръкавични кукла. Публиката остана въодушевена и изгаряше от нетърпения да се докосне до куклите, да ги раздвижи, да усети магията от предаването на живот на един неодушевен предмет. Лекцията и изложбата дадоха много на фестивала и всеки, който успя да се докосне до тях ще носи и предава историята на куклата.

Едни от най-запомнящите се спектакли от програмата фестивала, вероятно са тези, които взеха най-големите награди. За оценката се погрижи международното жури в състав: Сава Драгунчев (актьор и режисьор) – председател на журито и членовете: Саймън Уонг (режисьор, Хонконг), Оя Кермани (драматург, Турция), Майя Петрова (сценограф), Кремена Георгиева (музикален редактор). Двата „Златни делфина“ отидоха при един български и един чуждестранен спектакъл. Това са мюзикълът по романа на Луис Карол „Алиса в огледалния свят“, представен от домакините на фестивала – Държавен куклен театър – Варна, и при спектакъла „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир на Държавен куклен театър – Алмати, Казахстан. И двата спектакъла се приветстваха от публиката с множество аплодисменти на крака. Балена Ланджева е актрисата, която се превъплъти в ролята на Алиса, за да разкрие пред зрителите тайните и красотата на огледалния свят, а актьорите Улан Асанбек и Улпан Серик ни представиха вечната история за Ромео и Жулиета, превърнала се в символ на любовта.

Двата спектакъла, носители на Голямата награда на фестивала, са коренно различни един от друг. „Алиса в огледалния свят“ е приказен мюзикъл в пищни костюми, който радва малки и големи. Сцената е превърната в цветно, утопично място, където магията е възможна. Спектакълът взе и още няколко награди. Свила Величкова – сценографът на спектакъла, получи наградата за костюмография. За водеща женска роля наградата получи Евгения Василева за превъплъщаването в персонажа на Червената кралица. Безспорно мюзикълът успя да заинтригува всяка възрастова група. Направи ми впечатления, че въпреки дългата си продължителност (два часа и двадесет минути без антракт), децата стояха в залата и гледаха през цялото време. Режисьорът Бисерка Колевска, заедно с актьорите на Варненския куклен театър, са се постарали да направят спектакъла достатъчно интригуващ, за да привлекат детското внимание. В крайна сметка е хубаво това, че единият от Златните делфини, ще си остане във Варна – там от където идва.

Другият Златен делфин отиде заслужено при режисьора Дина Жумабаева и екипът на спектакъла „Ромео и Жулиета“. Основната идея на Жамабаева е да представи любовта между двамата млади персонажи в пиесата и постига това, като изкарва на преден план техните взаимоотношения, а враждата между фамилиите остава скрита. Жумабаева определя своята адаптация като „НЕтрагедия“. Спектакълът е поднесен с много напрежение, но в него присъства чистотата на емоциите на главните персонажи. Интересен подход при представянето на историята е използването на кукли от хартия. Всеки от актьорите в представлението има своя кукла, чрез която да канализира и предава емоцията на персонажа си. Единствено Ромео и Жулиета, са изиграни от актьори без кукла. Този метод спомага за проясняването и отделянето на техните взаимоотношения. Сякаш те са единствени, затворени в свой свят, заобиколен от разпад. Тук е важно да се спомене и сценография, която е дело на Юлия Чернова. Както за декора, така и за направата на куклите Чернова използва хартия. Сцената е почти гола. В средата ѝ има една маса-сандък. Стените са облепени с хартия, която по-късно се обливана с боя. Подът е обсипан с късове хартия, а сред нея се нареждат свещи, които създават романтичната обстановка, от която младите влюбени се нуждаят. Въпреки тъжния си край и загиналите Ромео и Жулиета спектакълът носи усещането, че те все пак откриват любовта и се впускат безразсъдно в нея. Жамабаева успява да извлече нужното, за да покаже, че „Ромео и Жулиета“ може да бъде и „НЕтрагедия“. Заслужено Улан Асанбек и Улпан Серик, получиха наградата на Съюза на българските артисти за дебют за ролите си на Ромео и Жулиета, а заедно с тях Шокхан Кулназаров взе наградата за поддържаща мъжка роля за ролята си на Тибалт. Така Държавен куклен театър – Алмати, Казахстан се сдоби с три награди от фестивала.

Едно от предимствата на кукления театър е, че можеш да видиш сред публиката усмивките и искрата в детските очи. Един от спектаклите за деца успя да ме развълнува много, защото ме върна в детските ми години и си спомних с умиления за тях. Върна ме в минутите преди 20:00 часа всяка нощ, когато по БНТ 1 излъчваха детската телевизионна рубрика „Лека нощ, деца“. Това беше спектакълът на театър „Хамелеон“ от Пловдив, който представи историята на „Лече Буболече“ по приказката на Георги Авгарски с режисьор Жени Пашова. Представлението се играе сред декор, изцяло заимстван от природата – шишарки, листа, дънери и клонки. Това допринася за развитието на действието, защото Буболече среща множество горски създания по пътя си, но не всички се оказват добронамерени. То попада в капан и се нуждае от помощта на по-големите. За щастие всичко завършва добре, а Лече разбира, че е важно децата да слушат по-възрастните. Историята е поучителна и е предназначена за децата, които тъкмо сега започват своето развитие и са любопитни за света около себе си. За съжаление този спектакъл не получи нито една предметна награда от фестивала, но със сигурност получи награда, която личи в щастливите детски очи.

В детската селекция на фестивала присъстваше още заглавието „Пинокио“. Няма човек, на когото да не му е известна историята за дървеното момченце, на което му пораства носа, когато лъже.  Мартин Пашов получи наградата за водеща мъжка роля, за изпълнението си на Пинокио. Спектакълът е на Държавен куклен театър – Русе. Режисьор на постановката по Карло Колоди е Тодор Вълов. Традиционната приказка учи децата никога да не лъжат, да бъдат добри, да слушат по-възрастните и да ходят на училище. Това е приказка за една дървена говореща кукла, която иска да бъде полезна, но в старанието да се докаже пред създателя си, попада в капана на измамата, от където измъкването е много трудно. За щастие Пинокио успява да намери правилния път, макар и трудно, връща се при баща си и бива възнаграден за честността си, като се превръща в истинско момче. Както в приказката, така и в живота всяко дете трябва да се старае да отсява доброто от злото и след като премине препятствията на живота, да се превърне в истински човек. На това учи и спектакълът на Русенския куклен театър. Екипът на представлението изпълнява дълга си към автора като извлича най-точно сентенцията на неговата приказка и я представя с множество интригуващи зрителя средства. Първото от тях е композиционната рамка, направена под формата на черно бял ням филм, който силно напомня стила на Чарли Чаплин и по-точно на филма „Хлапето“. В него се представят главните действащи персонажи на приказката, а актьорите, които по-късно се превръщат в участници в действието се наслаждават на филма. Любопитни са още костюмите на хитрите измамници, както и тяхното поведения. Те се придържат към стила на кабарето, което ги прави още по-примамливи. Всичко това е комбинирано в една романтична мелодрама, която забавлява зрителя. Съвкупността на тези множество разнообразни компоненти, както и прекрасното представяне на екипа, донесе на спектакъла четири награди: водеща мъжка роля (за деца) на Мартин Пашов за ролята на Пинокио, поддържаща женска роля (за деца) – Светлина Станчева за ролята на Лисицата, музикална среда (за деца) – Пламен Мирчев – Мирона и награда за сценография (за деца) за Наталия Гочева. Това е един от най-високо оценените спектакли от журито на фестивала.

Наградени в категорията „Спектакли за деца“ са още: Михаил Шишков с награда за оригинална музика за спектакъла „Джак и бобеното стъбло“ на Столичен куклен театър, както и награда за режисура на Веселин Бойдев за същия спектакъл. В неговия режисьорски прочит се откроява развръзката в приказката. Във финала на историята, Джак и великанът Фю стават приятели завинаги. Тук отново е на почит искреността, защото когато Джак отмъква любимата играчка на Фю, хванат в крачка, той си признава за лошата постъпка от негова страна. Поради причината, че Джак признава вината си, Фю решава да не го накаже, а напротив – той става още по-близък с него. Темата за различията в спектакъла е силно визуализирана чрез куклите. Великанът е почти десет пъти по-голям от малкия Джак, а родителите на Фю дори не се събират на сцената, затова са представени с помощта на театъра на сенките. През детските очи, те изглеждат огромни, а в очите на Джак – още по-страшни. Главният персонаж, на когото е кръстена и приказката, не осъзнава истинските размери на Великана, защото дори Фю да му изглежда голям и страшен, той все пак е едно дете без приятели, с които да играе също като Джак. Това е предимството той да забелязва големината му, но да не я възприема и да не се замисля за развитието ѝ, когато той се превърне в зрял Великан. Въпреки това, Джак кани Фю на земята и те заживяват щастливо заедно. Това, на което ни учи спектакълът на Бойдев е най-вече да бъдем толерантни към по-различните от нас, защото те също имат сърца, а току-виж се оказали и едни от най-верните и близки приятели.

Последният, но не и по важност награден спектакъл за деца е „Пипи дългото чорапче“ на Държавен куклен театър „Георги Митев – Жоро“ – Ямбол. Наградата е за поддържаща мъжка роля, която се присъди на Христо Петев за ролята на Томи. Това също е една от любимите приказки на децата, която всеки пораснал човек помни. С режисурата си Анна-Валерия Гостанян напомня на зрителя, че във всеки човек живее едно дете, което с течение на времето пораства, колкото и да не му се иска. В началото и в края на спектакъла, виждаме Томи и Аника, които са вече големи. Аника държи музикална кутия, която е като машина на времето. Със завъртането на ключа, те се връщат в онзи специален момент, в който Пипи влиза в живота им и това е най-безгрижното време – детството. С течение на действието тримата приятели изпиват по едно магично хапче, което може да спре времето и те да останат деца завинаги. Заедно изпълняват ритуала, но в един момент се оказва, че главната героиня на приказката е объркала заклинанието. Томи и Аника са вече големи, хапчето не е подействало, но въпреки това, спомените за незабравимите моменти с Пипи остават в сърцата им. Музикалната кутия сработва и от нея зазвучава нежна мелодия, която натъжава възрастните зрители, но пък дарява с усмивка душите на децата. Спектакълът учи възрастните, че колкото и да се мъчим, надали бихме могли да се превърнем отново в деца, но винаги можем да запазим спомените за онези прекрасни времена в сърцето си и да се постараем да осигурим на поколението си свободата да бъде щастливо и безгрижно.

Това са всички наградени спектакли за деца. В началото споменах най-високо наградения куклен спектакъл за възрастни, но освен него има и още няколко. Театро Темпо – Анкара, Турция взе две награди за спектакъла „Легенди за Коркут“. Първата е за музикална среда и се връчи на Недим Йълдъз, а втората е за водеща мъжка роля за Халюк Юдже. Спектакълът е силно визуален и докосващ човешките емоции. Той ни показва неспирния кръговрат на времето. Както човекът взима пясък от земята, стисва го шепата си и той започва бавно да се стича надолу и когато не остава нищо в ръката му заграбва отново шепа пясък. Така по същия начин се върти и времето. Емоциите, хората, човешките ценности не се променят в продължение на хилядолетия, но най-важното е, че винаги с новото начало има и надежда. Това показват и включените в представлението 4 от 12-те легенди за Коркут. Музиката в спектакъла е емоционално въздействаща и кара зрителя да настръхне и да се преклони пред силата на времето.

Колкото повече минаваха дните, толкова по-интригуващи ставаха и спектаклите. Сякаш програмата бе така наредена, че да засилва с всеки следващ ден все повече емоциите в зрителите, а най-големият взрив – ако може така да се нарече – беше със спектакъла, който уверено мога да кажа, че спечели всеки зрител в публиката. Съвсем заслужено този спектакъл обра всички възможни награди, които можеше да вземе. Това е спектакълът на Тиътърсмитс-Хилкрест, Южна Африка. Спектакълът се казва „Кралят на счупените неща“. Ще започна от наградата за драматургия, защото текстът беше основата на това представление. Тя се връчи на Майкъл Тейлър-Бродерик, който е и режисьор на спектакъла, за което също получи награда. Кралят на счупените неща се оказа момиче или по-точно жена, която успя да заблуди публиката с визията, поведението, говора си и да спечели наградата за водеща женска роля. Кара Робъртс представи моноспектакъл за едно младо момче, което силно вярва, че всяко нещо може да бъде поправено с малко въображение, креативност и най-вече решителност. Учи ни, че едно нещо, когато е счупено, ще се поправи и това не го прави по-малко стойностно от чисто новата вещ. Но най-вече ни учи, че дори сърцето на човека може да бъде поправено и да заработи отново. В света на Краля на счупените неща и множество части от различни вещи, които след като се съберат по правилния начин могат да се превърнат в нещо много стойностно. По този начин това момче успя да превърне от купчина стари боклуци кукла с човешки вид, чието сърце да започне да бие и да я накара да оживее. На сцената публиката успя да види резултата от силната вяра и труд, които човек може да положи, за да постигне и най-непостижимото. Кралят на счупените неща Кара Робъртс и Майкъл Тейлър-Бродерик със сигурност карат зрителя да ги запомни завинаги, но не само тях, а и трите вълшебни думи на онова дете, които го водят напред в живота. Това са: представи си, мечтай, повярвай. След края на спектакъла, публиката нямаше търпение да се изправи на крака и да ръкопляска. Това беше представлението, което най-силно докосна душите и сърцата на хората.

Това са всички наградени спектакли от тазгодишната програма на фестивала. В XVIII Международен куклен фестивал „Златният делфин“ се включиха общо 15 спектакъла, които разгърнаха пред зрителя възможностите на кукления театрален спектакъл. Сред участниците, освен наградените, в българската селекция бяха още: Театър „Весел“ – Велико Търново със спектакъла „Русалка“ (за деца), Държавен куклен театър – Пловдив и спектакъла „Незнайко в слънчевия град“ (за деца), Държавен куклен театър – Стара Загора, които се представиха с „Хотел“ (за възрастни). От чуждестранните спектакли, публиката успя да се докосне до: Дот Го Тиътър – Каошунг, Тайван и спектакъла „Старчето и неговите приятели“ (за деца), Театър Сангсауа – Кьонги-до, Южна Корея и красивата „Куклена фантазия“ (за деца) и не на последно място Ди Филипо Марионете – Офида, Италия със шоуто „Висящи на конци“ (за деца). За последния спектакъл бих искала да споделя няколко думи. Представителите от Италия са двойка мъж и жена, които представиха под формата на музикално-танцувално шоу възможностите на куклата на конци. Тяхната хореография показа, че този тип кукла може да наподоби напълно движенията на човека и дори понякога да надхвърли възможностите му. Куклите на сцената изпълняват акробатични номера, танцуват хип-хоп, балет и степ дори; други карат колело, трети – сбъдват мечтите си. Всичко това се случва на фона на музикален съпровод и в пълно мълчание.

Кукленият театър е изкуство за деца и възрастни, в което няма граници, което кара въображението да работи на пълна скорост. Международният куклен фестивал „Златният делфин“ е място където се събират множество различни и разнообразни хора, общества, култури, стилове, които създават една голяма цветна палитра от незабравими емоции. Фестивалът във Варна превръща участници и зрители в едно голямо семейство, обединено от кукления театър. Може би най-важното в един такъв момент е в крайна сметка щастието в детските очи. Този фестивал и представилите се участници в него със сигурност ще бъдат запомнени от публиката, защото той е една случваща се моментна магия, която трябва да бъде изживяна. Тук бих искала да вмъкна думите на Краля на счупените неща и да помоля читателя, който е стигнал да края на текста, да се замисли върху тях, да ги запомни и да си ги повтаря всеки ден, както това момче от спектакъла го прави, защото те носят в себе силата да поправим всичко, което ние или някой друг някога е счупил – представи си, мечтай, повярвай.