Твори! Обичай! Радвай се! Играй!

Разговор между Магдалена Ковачева и Мария Банова

Време за четене 7 минути.

Магдалена Ковачева: Кой стои зад създаването на ТО̀РИ – театрален фестивал за бебета?

Мария Банова: Фестивалът ТО̀РИ – театър за бебета е една лично моя инициатива, като човек, който прави спектакли за бебета, като човек, който е свободен творец и като човек, който вижда необходимостта от това публиката да бъде информирана за този формат театрално представление. Така че мога да кажа, че това е една моя идея, която има своята реализация. Аз и театър „Арт Ленд“ сме едно и  всъщност лицето на фестивала е именно театър „Арт Ленд“, който има вече 20 години практика, опит и стаж в областта на независимото творчество, основно в изкуството за деца – театрални представления, събития и  уъркшопи за деца и други. Опитът, който театър „Арт Ленд“ има е доста голям и мисля, че е назрял моментът, в който трябва да поработим върху достъпа на хората до това, което правим, за да може нашите продукти да достигат до повече хора, в случая под формата на фестивал.

Магдалена Ковачева: След като миналата година ни изненадахте с провеждането за първи път на един друг фестивал на миниатюрната форма „Театроскоп“, тази година се заявявате с още един, също абсолютно нов фестивал и формат. Разкажете ни какво се случи след „Театроскоп“ и кое Ви вдъхнови да създадете и популяризирате фестивала ТО̀РИ.

Мария Банова: Истина е, че във времето човек натрупва опит и има необходимост да споделя и да развива публиката.  Идеята за „Театроскоп“ също е моя, но тогава имах съмишленици в лицето на Емануела Саркисян и Юлия Коларова, които бяха плътно до мен през целия процес. За щастие имахме финансиране от Едногодишен гранд на Национален фонд „Култура“, което ни даде свободата да реализираме този проект. „Театроскоп“ ще има второ издание, тъй като видяхме, че публиката има нужда от един такъв нов формат на театрално представление, какъвто е театърът в кутия и който  все още е доста непознат на театралната публика в България. Но най-хубавото, което се случи след първото издание на „Театроскоп“ е, че много колеги се вдъхновиха и започнаха да създават свои лични кутии-театър, което за мен е най-голямата награда. Относно Фестивала ТО̀РИ – театър за бебета: той се роди много естествено, тъй като аз самата съм направила пет-шест заглавия в различни държавни театри в България, които са специално за бебета. Моето впечатление е, че все повече майки имат желание и интерес към такъв формат. Прецених, че е хубаво за колегите, които са създали тези спектакли извън София, да намерят изява и тук, и смятам, че този фестивал им дава тази възможност, а също така и да се срещнат с друга публика, която е различна от местната. Смятам, че за участниците това беше положително преживяване.

Магдалена Ковачева: Кажете ни малко повече за избора на заглавие? Какво символизира ТО̀РИ?

Мария Банова: Името на фестивала е моя идея и търсене. Определено исках символът на фестивала да е врабче, тъй като символът на София преди време беше врабче. Врабчето като символ носи и посланието за „мъничко“ нещо, за което ние се грижим от излюпване до порастването му и излитането му от гнездото. Съответно започнах да търся имена и асоциации, и тъй като съм пристрастна към японската култура и език започнах да търся думи с японски корен. Така попаднах на думата „то̀ри“, която всъщност означава „птичка“ на японски. Тази дума много ми хареса, защото освен значението, което носи, зад всяка една буква стои едно прекрасно послание – Твори! Обичай! Радвай се! Играй! В последствие се оказа, че думата „то̀ри“ има още едно значение в японския език и означава „портал“ – специфични оранжеви портали, които обикновено се правят във водни площи – който илюстрира връзката между материалния и духовния свят. Малкото дете е все още не толкова материално, колкото духовно същество, което в последствие ние го правим материално. А пък след края на нашия жизнен път ние пак се връщаме към духовния свят.

Магдалена Ковачева: Бихте ли представили участниците във фестивала?

Мария Банова: Това, което избрах да покажа на софийската публика в първото издание на фестивала е „Кофичка с лопатка“ на Столичен куклен театър – това е един от първите спектакли, създадени в България за най-малките. Поканих Държавен куклен театър – Пловдив с постановката „Полет“ – режисьор на постановката съм аз и тя е втората за Пловдив постановка за бебета, която се радва на голям интерес. Гостува ни и Държавен куклен театър – Бургас с постановката „Дъга“, която създадох през 2016 г. Много обичам тази постановка и заради музиката на Димо Стоянов от група P.I.F., който много се вълнуваше от това как децата възприемат музиката изобщо и беше направил доста сериозно проучване в тази насока, a резултатът е видим – децата са като омагьосани – слушат и гледат с внимание и интерес. Четвъртата постановка е на Център за изкуства „За Родопите“ със спектакъла „Жълто“, който е много вдъхновяващ и любопитен. Това са участниците в първото издание на фестивала и те са съобразени с финансовите му възможности, като абсолютно независим. Интересът е много голям – всяка постановка е изиграна по два пъти при предварително определен капацитет на представление от 25 деца с 25 родители. Бутиковият формат на фестивала се диктува от няколко неща:  първо – от стремежа ми да се осигури комфорт на децата; второ – особеностите на възприемане от малкия зрител – бебетата имат нужда от дружелюбна атмосфера, което не би било възможно при повече хора; трето – при по-малък брой зрители, майките са спокойни, а съответно и бебетата, което прави събитието най-пълноценно за всички страни.

Магдалена Ковачева: В първото издание на фестивала се представят български спектакли, което очертава националния профил на фестивала. Заложено ли е в бъдещи издания да бъдат поканени трупи от чужбина, което би сменило статуса му на международен?

Мария Банова: Това е тайната ми мечта! В чужбина този формат на театър за най-малките съществува от 70-те години на XX век. Бих казала, че в България малко закъсняваме с тази тенденция. И в този контекст – в чужбина има много постановки, от които ние бихме могли да научим много неща. И ако всичко е така, както бих искала да се случи, със сигурност в следващите издания ще има участия извън българската продукция. Някои от българските фестивали започнаха да канят освен стандартните куклени спектакли за деца над 3 години и спектакли за бебета. Това е много вдъхновяващо. Има една особеност по отношение на публиката, а именно, че тя е по-специална, тъй като майките и бебетата имат коренно различна вътрешна динамика и не се вълнуват от общия фон на фестивала. Те са силно чувствителни и затова е нужно да се достигне до тях деликатно. Това, което всъщност успях да направя в това отношение е, че с ненатрапчива реклама намерихме своята публиката за първото издание на фестивала. И мисля, че този формат трябва да съществува като отделен фестивал именно заради специфичната публика.

Магдалена Ковачева: Как „ТО̀РИ“ се вписва във фестивалната карта на кукления театър в България?

Мария Банова: Това е нещо ново и различно. Не мисля, че съм конкурент на някого. Този фестивал е повече за публиката, не за колегите. Обикновено фестивалите, които са много професионални, са насочени към колегите, които се запознават с работата на други свои колеги. Докато тук идеята е друга – да стигнат посланията ни до човека, до зрителя, фокусът ни е върху обикновения малък зрител.

Магдалена Ковачева: Споделете предизвикателствата, с които се сблъскахте по време на организационния процес?

Мария Банова: Всичко тръгна толкова хармонично още със зараждането на идеята, изграждането на програмата, намирането на спонсорство в лицето на Гранд хотел София, което позволи поемането на хонорарите и осигуряването на пространството за провеждане на фестивала, и за което съм безкрайно благодарна. Самата аз не бих могла да кажа, че сме имали предизвикателства. По-скоро имаше притеснение дали ще стигне до публиката. Слава Богу, това са притеснения, които не се оправдаха.

Магдалена Ковачева: Вашето послание към любителите и ценителите на кукления театър?

Мария Банова: Не лишавайте децата си от изкуство независимо какво е то – дали театър, дали музика, дали танци или рисуване… няма значение. Това е много важно за тяхното развитие и за това да станат стойностни хора. В крайна сметка именно изкуството ни кара да излезем от ежедневните си битови проблеми и да попаднем в един свят, в който намираме отговори на въпроси, които сме си задавали. Нека има изкуство за деца, нека родителите да намират време за децата и изкуството.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.