Михаил Тазев

Постановъчен екип

Режисьор Тодор Вълов
Сценография Христина Недева
Музика Пламен Мирчев – Мирона
Участват: Алекс Анмахян, Александра Грънчарова, Георги Минков, Диян Русев, Женя Георгиева, Неделина Роселинова, Румяна Кралева

Една от трите номинации на Кукления софийски театрален салон е постановката на Тодор Вълов „Златната гъска” на Куклен театър Бургас, по едноименната приказка на Братя Грим. Тя бе представена на сцената на Столичния куклен театър на 14 октомври 2020 г. и се бори за наградата „Икар“ с „Малката кибритопродавачка“ по Ханс Кристиан Андерсен на реж. Анна-Валерия Гостанян, Театър 199 и „Пинокио“ по Карло Колоди на реж. Тодор Вълов, Куклен театър Русе.
Неотдавна и у нас Братя Грим започнаха да добиват популярност като автори за възрастни. Приказките им бяха публикувани като „забранени“ за деца, много доближаващи се до „horror“ жанра, което създаде още по-силна провокация за работещите в сферата на кукления театър за възрастни. Но засилващият се интерес към „забраненото“ не спира вълнението на практиците към детските приказки на Братя Грим.
Такава е приказката „Златната гъска“ Анализирайки я можем да открием типичните за приказния строеж компоненти – антагонист, протагонист, помагачи и други конструкти на приказното скеле. Основният конфликт е между трима братя и правдата за доброто, което винаги побеждава. Най-малкият и най-глупавият – Глупчо се оказва с най-голямото сърце измежду братята си, с което печели царската дъщеря.
В представлението присъства все по-честата практика на това да има отчуждение от действието, да има разказвач. Той служи като директна комуникация с децата в салона и като диригент на случващото се на сцената – персонаж вън и вътре в приказното действие. На сцената актьорите играят с различни размери кукли в зависимост от търсената преспектива на случващото се. Функцията на разказвача и неговите помощници ги отделя от приказните персонажи, но въпреки това действието е праволинейно, ненакъсано. Сценографското решение на Христина Недева представлява несложна конструкция, която служи за параван, за дворцова маса и за пространство на външната горска среда. Музиката, дело на Пламен Мирчев – Мирона, допълва актьорското изпълнение, придавайки на представлението ритъм и динамика на действието. Не е изведена категорична режисьорска концепция, което можем да наблюдаваме и в другото представление на режисьора Тодор Вълов – „Пинокио“ по Карло Колоди. Там липсва сюжетната линия на приказката без фокус върху конкретно послание, било то безусловната доброта, отдадеността към работата или вярата в магичното. Историята на малката дървена кукла отново следва сюжета на приказката без в представлението да е изведено решение за конкретно послание от нея. И двете представления са с добре изградена и интересна музикална партитура, но това, което не ми достига в кукления театър по отношение на музикалните решения, е липсата на изпълнение на живо в спектаклите.
Би било интересно да се създаде една нова вълна, насочена към не толкова познатите приказки и техните шаблонни послания, на които децата обръщат все по-малко внимание. Това зависи и от тяхната интерпретация на сцената. „Златната гъска“ по Братя Грим засяга темата за доброто, за непредизвиканата доброта и отдадеността като сила на човешкия дух. Как обаче това се възпитава?