Чарлс Доджсън е британски писател, философ и математик, преподавател по алгебра в Оксфорд. Интересът му към литературата и желанието му да бъде представян като детски автор водят до псевдонима му Луис Карол, под който го познаваме и днес. Романите му „Алиса в страната на чудесата“ от 1865 г. и „Алиса в огледалния свят“ – 1871 г. се четат в целия свят и провокират малки и големи да търсят обяснение на невъзможното във въображението. И двете книги са екранизирани по няколко пъти като историите за вселената на Алиса провокира творци от киното, литературата, театъра и изобразителното изкуство.

Пред такава провокация се изправя режисьорът Бисерка Колевска и екипът на Държавен куклен театър Варна. Заедно откриха новия сезон 2022/23 г. с премиерата на мюзикъла „Алиса в огледалния свят“. Тази част от историята разказва за желанието на малкото момиче да се забавлява, да бъде далеч от отговорностите и скучните разговори на възрастните в неин приказен свят с много невъзможни за обяснение същества и случки. Представлението започва с нюанс от реалността – бавачката възпитава малкото момиче, показва ѝ как да стои изправена, как да отпива правилно чай, решават задачи по математика заедно, до момента, в който Алиса не се среща с един от гостите. Той много бързо успява да накара Алиса да повярва в измисления свят и така представлението продължава нататък, навлизайки в същината на историята. Преминаването на момичето от реалността в приказното въображение е действително мигновен. Така решена, сцената е лишена от досадните за детето разговори с възрастните и скучните за нея моменти около сериозните им проблеми. Трудно можем да изведем яркото желание на Алиса и причината, поради която тя иска да премине през огледалото – мотивацията на персонажа е някак избледняла.

От скучните стени на дома се озоваваме във въображението на огледалото. Представлението извежда сюрреалистичната приказност на автора посредством запазената марка костюми и кукли за представленията на Бисерка Колевска и съвместната ѝ работа със сценографа Свила Величкова. Това най-ярко изкристализира при появата на чудовището-дракон, наподобяващ голям червен прилеп. Кукла, надвишаваща човешкия ръст, водена от двама актьори поглъща и веднага изплюва войник от белите. Нереалната шахматна дъска е пресъздадена чрез подвижни черно-бели стени, създаващи илюзия за безкраен лабиринт, обитаван от игралните фигури. Впечатляваща е подмяната в стените и изграждането на нови коридори и препятствия на сцената при всяка промяна. Безспорно сценичното пространство и сценографията пораждат любопитство, което след няколко действия започва да се изпарява поради еднотипното обиграване на иначе богатия декор. Актьорите на моменти излизат и се появяват на сцената само защото действието го изисква. Няма по-специфично режисьорско решение, което да оправдава детското любопитство, довело Алиса отвъд огледалото. Пред не лесната актьорска задача, в изпълнение на ролята на Алиса влиза актрисата Балена Ланджева. Тя трябва да обиграе всички промени, да оцени богатството на нереалното, което изисква чувствителност и рефлексия от актьора. На моменти Алиса на сцената е сякаш пряк наблюдател или скрит дубльор. В ключови за сюжета сцени, главната героиня е разположена в дълбочината на сцената или е обърната с гръб към нас, което я лишава от внимание и размива акцента на сцените.

Коренно различно е решена сцената с влака без посока – една от магично изведените ситуации. Изключително ярко и енергично актьорско превъплъщение на Теодор Христов, чийто персонаж първи среща малкото дете в света на огледалото. Създава се усещането за безвремие, за тиктакане от часовник, което преминава към тропот на влакови колела в устрем без посока – конкретни образи, които отричат себе си. Нито има значение колко е часът, нито има значение накъде пътува влакът – парадоксът на магичното уловен в сцена. Подобно постижение има и в сцената със светулките. Алиса и Белият войник, изпълняван от Боян Стоянов, пресъздават сцената на тяхната раздяла по магически начин. Играта със светлината допринася за цялото и предава емоцията към публиката в залата.

Представлението разполага с изключителните гласове на актьорския състав. Балена Ланджиева, Даниел Добрев и Евгения Василева създават впечатляващо вокално присъствие. Необяснимото за мен е защо при наличието на такива сценични оръжия е необходим вокален запис, който изцяло снишава постигнатото качество от състава на сцената. На моменти се усеща неравномерна ритмика между вокалните изпълнения и актьорското присъствие. Понякога песните вървят една след друга и трудно биват изпълнявани и възприемани едновременно, а друг път дълго време липсва изпълнение на песен.

Макар и колеблив, мюзикъла на Бисерка Колевска остава смела и мащабна продукция на Държавен куклен театър Варна. Цялостно представлението изгражда свят като от сънищата и впечатлява с музикалната среда, изградена от  актьорския състав. На моменти несигурните сцени създават усещане за протяжност и разсейват вниманието от една история, към която би трябвало детските погледи да бъдат безпощадно заинтригувани.