Светла Бенева разговаря с Петър Тодоров – артистичен директор и продуцент на фестивала „Забранено за възрастни“, Смолян, 2022

Светла Бенева. Какво беше началото и как успяхте да съхраните и до днес фестивал, ориентиран изцяло към детската публика?

Петър Тодоров. Мотивът да започнем този фестивал, заедно с Десислава, е много личен. Преди 20 години ние решихме да избягаме от големия град и да дойдем в Родопите, където основахме нашия Център за изкуства „За Родопите“. Тук живеем, тук създаваме нашите театрални продукции, тук по решение на онзи горе се роди и нашия син. И когато той поотрасна във възраст, в която имаше нужда от социализация, не само от отглеждане, но и от културно възпитание, ние осъзнахме, че в Родопите няма детски театър. В Смолян никога не е имало професионален куклен театър. Родопският драматичен театър никога не се е фокусирал към създаване на детска публика, колкото и добър да е бил. И така спонтанно решихме да направим фестивала „Забранено за възрастни“, още повече, че с нашите многобройни пътувания по чужбина вече бяхме срещали много прекрасни колеги, които се занимават с театър за деца и младежи. И ние решихме, че „Защо пък не“ да направим нещо, не само за нашето дете, но и за всички деца в Родопите. През 2012 г. се роди първото издание на фестивала като за нас беше изключително важно той да се случва не само в Смолян, но да пращаме и по-малки спектакли из цялата област, по градчета и селца, където в по-голяма част от тях въобще не беше стъпвал актьорски крак. Ето, вчера в един разговор стана дума, че в с. Бръщен, например, 25 г. не е ходило професионално театрално представление. И не само в това село. Почти навсякъде в Родопите, в малките населени места не пътуват артисти. Знаем, в нашите времена да правиш турнета е едно начинание, финансово невъзможно, и се налага да намериш субсидиране по някакъв начин, за да го осъществиш. И ние сме правили кандидатствания пред Министерство на културата, фондация „Америка за България“ помогна няколко години много сериозно. Всъщност, благодарение на тях, този фестивал придоби устойчивост. От 2-3 години кандидатстваме към фонд „Култура“ и така успяваме да намираме финансиране. Разбира се, община Смолян е нашият основен партньор, но финансово тя не е в цветущо състояние. Хората и да искат, не могат да дават големи средства. Получаваме малка субсидия, помагат с каквото могат, предоставят ни Конака за престой на гостите, логистична подкрепа, понякога ни трябват трансфери до София и обратно. Освен това ние започнахме да работим и с всички останали 9 общини в областта и вече ги покриваме. Понякога кметовете правят откупки на представление, ако продаваме билетчета, те са на символични цени. Но нашата цел е да достигнем до всяко едно детенце, което, всъщност се оказва възможно, единствено чрез сътрудничество с Регионално управление на образованието. РУО-Смолян ни протегна ръка и благодарение на тях, ние осъществихме контакт с всички училища в областта. Разбира се, не всяка година успяваме да изпратим представление навсякъде, но гледаме да ги редуваме.

Светла Бенева. А самите училища проявяват ли интерес?

Петър Тодоров. Нашият опит показва, че почти всички училища са петимни при тях да дойдат професионални артисти, защото наистина има деца, които веднъж годишно гледат театър, и то когато ние успеем да им изпратим представление.

Светла Бенева. И аз видях как посрещнаха артистите в с.Търън, в с. Смядово, в кв. Устово – любопитно очакване, радост, весела гълчава на излизане от залите.

Петър Тодоров. Аз ще бъда абсолютно откровен  – 2-3 пъти сме имали случаи, в които кмет на населено място откупува представлението, но някой си в администрацията или не информира децата или не се организира достатъчно. Отиват артистите, подготвят се и не идва нито едно дете, а представлението е откупено. Това просто е престъпно, при положение, че ти отиваш с всичко готово, да няма организация на място. Ние няма как да въздействаме на този ешелон от властта, който отговаря за връзката между кметството и общината и училищата, ако тя някъде се е скъсала. Слава богу, за 11 години, само 2-3 пъти това се е случвало. То е неприятно и болно.Не знам дали трябва да го коментираме.

Светла Бенева. Защо не? Фестивалът, с вече изградения си авторитет, е представителното лице на едни общоположени усилия, но и възможност да поговорим какво се крие зад тях.

Петър Тодоров. Силно се надявам в бъдеще да няма подобни случки.

Светла Бенева. Артистите, които общуват с децата, виждат ли какво се променя в тях? Съобразяват ли избора на своето представление с нагласите на днешните им интереси и среда на електронно общуване? Пробват ли нови форми или разчитат на рутината?

Петър Тодоров. Аз мисля, че се опитват, особено независимите трупи, които са много гъвкави и които с малко ресурс правят много неща. Мисля, че техните сетива са по-отворени към това, едно съвременно дете от какво има нужда. Може би, така се получава и поради факта, че ти като независим артист трябва да създадеш продукт, който непременно трябва да стигне до хората. Ти не можеш да си позволиш да се провали.

Светла Бенева. Такива трупи ли каните предимно?

Петър Тодоров. Правим го поради няколко причини. Първо, за да подадем ръка на колеги като нас, избрали така да си изкарват хляба. Второ, те и като състав са по-малко, от 1 до 3 души максимум, което за пътуване е много по-удобно. Освен това като независими в България има няколко от тях, които са изключително професионални и интересни. Те следват своя път и се стараят да намират нови форми за общуване с децата. Ето, давам пример от тазгодишното издание на фестивала – представлението на  Мануела Саркисян и Силвия Тенева. Те са го нарекли интерактивна лекция-пърформанс „Тути Веджифрути“. В една театрализирана форма те обучават децата на здравословно хранене. Това е смисълът на представлението. За всички нас, които се занимаваме с театър за деца, това, смея да кажа, е мисия. Не е просто начин да се препитаваш, а усилие да предадеш някакви ценности на тази публика – нещо, в което ти вярваш. Нека не звучи претенциозно, но за мен и Деси е така. Длъжни сме да предадем на нашите деца това, в което вярваме. Ако ние не го направим, няма кой да го направи. Този фестивал е абсолютно обърнат към своята публика, без конкурсно начало, за да може и последното детенце в тази област, поне веднъж в живота си, да се докосне до куклен театър. Аз мисля, че това, което посадиш в детска възраст, то после избуява. То е нещо, което ти помниш за цял живот. Моят опит е такъв. Аз помня като дете в Бургас гледах в Драматичния театър „Приключения опасни за герои сладкогласни“ от Недялко Йорданов. И този спектакъл се загнезди в моето детско съзнание и не само той, а и други. Моето поколение израства и по кината. С две думи – изкуството остави у нас такъв незабравим отпечатък, такъв неизтриваем белег, който после те мотивира и преследва през целия ти живот. И ти като творец, после се стараеш да даваш най-доброто от себе си и даже с някакъв запазен идеализъм да го предаваш нататък.

Светла Бенева. Фестивалът „Забранено за възрастни“ вече толкова години го доказва.

Петър Тодоров. Да, нашият фестивал е брандиран за детска и младежка публика, защото ние мислим, че това, в което сме добри и правим като театрални творци, продуценти и промоутъри е да избираме качествена продукция и да я предоставяме на децата. Смятам че това прави облика на нашето събитие. Другото, което за нас е много важно, в този смесен етнически район – тук има българчета, ромчета, помачета, турчета – е тези деца да гледат представление заедно. Това е едно преживяване, което те обсъждат, после разговарят помежду си. Изкуството заличава всякакво различие на култура и възпитание. Ние се стараем да представяме на децата и международни представления, защото пък в един такъв отдалечен район е супер  важно ти да се докоснеш до един друг свят, да разбереш, че света е по-голям от твоето село, че  и някъде далече, някъде там някъде си, дали ще е в Америка, Холандия, Швеция, също правят изкуство и забавляват децата.