Уважаеми читателю,

Вече държиш в ръце и брой 2 на „КуклАрт“ – твоето списание за куклено изкуство. Обяснимо е желанието ни броят да е по-добър от предишния, по-разнообразен и съдържателен, по-полезен на читателите си. Виждаме и слабостите на списанието: липсва му полемичността, все още хамбургската мяра не е станала убеждение на повечето пишещи. Дали пък и ние (и списващите „КуклАрт“), подобно на футболните ни национали, да не отроним пред взискателността ти: „Толкова си можем…“

Но да не избързваме, защото има и обнадеждаващи новини. Бяхме се заканили да разширим кръга на авторите, пишещи за куклен театър, да привлечем и млади. И още във втория брой ще срещнете нови за „КуклАрт“ имена: Аглика Иванчева, Богдана Костуркова, Боряна Живкова, Венелин Шурелов, Джина Павлова, Ели Бакалова, Лиляна Бардиевска, Надежда Атанасова, Патриция Николова, Петър Тодоров, Светлана Байчинска, Светлана Христова, Соня Ботева, Теодора Георгиева, Теодора Паскова, Христина Арсенова. Публикуваме и пиесата на Мария Станкова „Дон Кихот“, по която Веселка Кунчева постави в СКТ „Голямото кихотене“ – един изключителен спектакъл.

Есето на Виктор Шкловски „Хамбургската мяра“, което публикувахме в предишния брой, завършва с думите „Хлебников беше шампион“. Затова да дадем думата на Велимир Хлебников, който в „Нашата основа“ от май 1919 г. пише:

„Значението на думите в естествения, в битовия език е разбираемо за нас.

Както момченцето по време на игра може да си въобрази, че столът, на който седи, е истински, породист кон, и столът по време на играта ще му замести коня, така и по време на устната или писмена реч малката дума слънце в условния свят на хорския разговор замества прекрасната, величествената звезда… По същия начин, играейки с кукли, малкото дете може искрено да се облива в сълзи, когато парцалената му топка умира или е смъртно болна; да прави сватба на две парцаливи купчинки – напълно неразличими една от друга. По време на играта тези парцалки са живи, истински хора, със сърца и страсти. Оттук е разбирането за езика като игра на кукли; при нея от парцалките на звука са съшити куклите за всички вещи около нас.

Хората, които говорят един език, са участници в тази игра. За хората, които говорят друг език, такива звукови кукли са просто сбор от звукови парцалки. И така, думата е звукова кукла, речникът – сбор от играчки.“

Нека продължим по пътя за Хамбург – въоръжени само със звукови кукли и със сърца, изпълнени с любов и копнеж по другите, обикновените и може би по-истинските.

Никола Вандов
главен редактор