Шест десетилетия от основаването на Българския център на УНИМА! Това е действително една достойна годишнина! Редно е да се отбележи обаче, че реалното членство на България, в тази най-стара театрална организация, датира още от деня на нейното създаване. На учредителния конгрес в Прага – 20 май 1929 г, присъстват представители от Чехия, Русия, Полша, Естония, Австрия, Германия, Румъния, Югославия, Франция, Дания, Турция и България. Духът на УНИМА: „Развитие и популяризиране на кукленото изкуство, в името на мира и разбирателството между хората, без оглед на раса, политически, религиозни и културни различия“, обединява всички.

Както неведнъж сме споменавали, появата и развитието на българския куклен театър е част от културни процеси обхващащи не само Европа, но и целия свят. Формирането му започва след Първата световна война, във времето на така наречения Авангард, когато творци от различни части на света са запленени от идеята за обновление – в живота, в изкуствата и в частност в театъра.

България е претърпялата поражение в тази война и именно в тези години на скръб и униние, група именити художници, ръководени от арх. Атанас Донков създават първото организирано куклено представление у нас – „Викат ни в живота“. То е представено на пролетен бал, на 8 март 1924 г. в София. Спектакълът има невероятен успех – игран е над 10 пъти в същата нощ. Марионетките, с комедийно-пародийния си дух, действително подбуждат обществото да отговори на повика им за „живот“. Отзвукът от това събитие е създаване на т.н. „Художествен куклен театър“ към „Славянска беседа“. Той съществува от 1927 до 1940 г., когато е разрушен при бомбардировките над София.

Духът на УНИМА в Европа обаче продължава да живее. След Втората световна война, дейността ѝ се възобновява и разширява. В България се създава мрежа от професионални (държавни) куклени театри. Това съвпада с Втората вълна на Авангарда. Шейсетте години на 20 век се характеризират с бурни обществени движения: срещу войната; за мирен живот в името на любовта; за взаимното разбирателство между хората; за ново обновление в изкуствата. В Букурещ се провеждат грандиозни световни куклени фестивали (1958, 1960 и 1965 г.) Българските кукленици получават и своите първи международни признания. Това им дава ново самочувствие и пориви за още по-високо професионално усъвършенстване. Така, през 1962 г., трима от най-изтъкнатите творци – арх. Иван Цонев, Атанас Илков и Николина Георгиева, полагат основите на висшето образование за куклен театър у нас. През същата година, на 7-ия конгрес на УНИМА във Варшава, Николина Георгиева е избрана за член на Екзекутивния комитет със задачата да създаде Български център на УНИМА. Нашата първоучителка изпълни с чест тази задача и през 1963 година българският куклен театър стана част от международното братство на куклените дейци. Международните контакти станаха традиционни.

През 80те години духът на УНИМА завладя целия свят. Тя прерасна от Европейски в Световен съюз. Мрежата от престижни фестивали постепенно се разшири (включително и у нас) и обгърна целия свят. Благодарение на висшето образование се разшириха и знанията за кукления театър, за куклите и за процесите на творчество с тях. Актьорите излязоха от тайното си убежище зад паравана и застанаха редом със своето друго Аз – куклата. „Това специфично, едновременно, присъствие установи отношения между Аз-а и Другия, между две същества, които са по същество различни: едното е субект, надарен със съзнание, а другото – обект (с други думи, „нещо“).“ [1]

Съвместното присъствие на кукловода и куклата изискваше да се постигне едно двойно фокусиране, както върху изпълнителя, така и върху куклата. Поради тези нови реалности „нашето съобщество вече десетилетия се опитва да намери нови, по-точни определения за кукления театър: алтернативен театър, театър на разнородните изразни средства, анимационен театър, пластически, визуален, театър на предметите, театър на формата…“[2] Нито едно от тях не изразява същността на изкуството ни, тъй точно както думата кукла.

Куклата, ръкавична или марионетка, предмет или сянка, е продължение на сърцето ни, продължение на душата ни. Вдъхвайки ѝ живот, ние бихме искали тя наистина да отвори очи и да „оживее“. Тогава може би ще осъзнаем какво е означавало заглавието на първия български куклен спектакъл „Викат ни в живота“ – куклите са извикани в живота, за да помогнат на хората.

Докато съществува УНИМА, докато в нейната абревиатура съществува думата marionnette (фр. кукла) кукленият театър ще съществува, като едно непрестанно модернизиращо се изкуство, прекрасно именно в своето богато многообразие.

Честит юбилей! Да живее УНИМА!

26.06.2023

[1] Plassard Didier, Plassard, D. (2009) “Marionnette oblige: ethique et esthetique sur la scene contemporaine,” Theatre/Public 193: 22-25.

[2] Вашкель, Марек, Посткукольный театр кукол Вопросы театра. Proscaenium. 2018. № 1–2. – М. (стр. 163-170): Государственный институт искусствознания, 2018. – 552 с. , ил. ISSN 0507-3952