Бисерка Димитрова Асенова е родена на 18 октомври 1943 г. в София. Между 1961 г. и 1967 г. е в Чехия и учи в ДАМУ, Прага, драматургия и режисура за куклен театър. През 1967 г. решава да се премести в Белгия.

Разговорът между Бисерка Асенова и Горан Зелич (UNIMA International) е проведен в музея за куклите на Театър Роял дю Перюше в Брюксел, Белгия в рамките на седмото издание на международния фестивал „JAM“, организиран от Димитри Жужено (син на Бисерка Асенова и Генерален секретар на UNIMA International). С JAM се отбелязва и 95 годишнината на УНИМА.

Горан Зелич. Вие сте една от легендите на кукленото изкуство. Как започва Вашият път в кукленото изкуство? Как то навлезе в живота Ви?

Бисерка Асенова. Кукленият театър навлезе в живота ми, когато бях много малка и в България отвориха голяма сграда, където всеки можеше да отиде и да получи художествено образование. Когато чух за това, бях на около 12 години и отидох в тази красива сграда, където ми казаха: „Можеш да танцуваш, можеш да правиш това и това“, а след това казаха и „Можеш да правиш и кукли!“ и аз си помислих: „Това искам да правя!“. Тогава се запознах с една дама, която ми помогна да започна пътя си в кукления театър. Тя ми показа различни кукли. По това време в България нямаше развит куклен театър и тя ми каза: „Можеш да направиш нещо с куклите, тъй като вече познаваш материята, създаването им и движения и така да отидеш и да станеш професионалист в чужбина, например в Прага или в Съветския съюз“. В този момент на нас ни беше дошло до гуша от Съветския съюз покрай това, че трябваше да учим задължително руски език, така че казах, че предпочитам да отида в Чехословакия. Жената ми каза: „Можете да отидете в Прага, но чешкият език е по-труден от руския“. Аз ѝ казах „Няма значение, ще уча повече“. Тази жена подбираше нови ученици по куклено изкуство, за да ги обучава в Русия и Чехословакия. Взех си изпитите и тя даде възможност на четири деца да отидат там – по две за всяка държав.  Започнах да уча чешки език и година по-късно си взех изпитите. Д-р Ян Малик и Алфред Радок бяха там и ми казаха „говори или не говори“ и ми дадоха wayang, защото чехите използваха много кукли ваянг. Марионетките като Спейбъл и Хурвинек са много рядко срещани, но театрите имаха ваянг или ръкавични кукли. Така че те ми дадоха една кукла ваянг – нещо, което не бях виждала преди. И така, всички професори ми казаха: „Опитай се да направиш нещо – независимо дали говориш или не говориш“, а аз отговорих: „Няма да говоря“ и изиграх една кралица с моята ваянг. Спомням си, че професор Радок каза: „Тя вече е кукловод! Това момиче няма нужда да държи изпити“. И така влязох в Пражката академия DAMU. Там имах възможността да се запозная с всички тези големи професори, които създаваха едно прекрасно образование на бъдещето. Всички хора, с които учих там, за съжаление ги няма, защото руснаците дойдоха в Прага с танковете си и буквално минаха през. Много млади хора бяха убити. Вижте, има политически неща, които навлязоха в изкуството и те, дано не казвам голяма дума, нарушиха функцията на нашата академия, защото след това бе нужно време да се възстанови. Д-р Малик беше отишъл в Шарлевил, където се опита да открие академията, но не беше доволен и каза, че Шарлевил-Мезиер няма нищо общо с Прага. Истината е, че Прага е дала много на УНИМА за продължаването ѝ нататък по пътя. И макар да не знам много за историята на белгийското куклено изкуство, тъй като не съм се интересувала толкова от него, знам, че исках да създам много спектакли, с които да покажа какво се е случвало в Прага и как моят професор е работил с мен и е развивал въображението ми.

Горан Зелич. Казахте, че Ян Малик е оказал невероятно влияние върху вас. Какво имаше Ян Малик, което остана завинаги у Вас?

Бисерка Асенова. Той имаше аурата на различен човек, не беше като другите. Той или те харесва, или не. Ако те харесва – имаш всички шансове, защото тогава той е готов да направи всичко за теб. Спомням си, че му помагах да направи един много красив спектакъл – „Баяя“. Помагах му с написването и с всичко, свързано с поставянето му, и той каза: „Вероятно ще има хора, които ще ти кажат как да направиш образа на Баяя“ (това е история за човек, който не може да ходи и да говори много добре). Аз не знаех как да го направя, защото все още не бях кукловодът, който съм днес, и затова тогава не знаех отговора на този въпрос. В този момент казах: „Ще кажа това, което чувствам“, а той ме попита: „Какво чувстваш?“ и аз отговорих: „Това, което много ме тревожи, са всички тези пръчки, които имат куклите“. Тогава Д-р Малик намери решение в сценографията като скри куклите в самия декор. Така си мислите, че куклите работят с пръчките, но вие не ги виждате. Такъв гений беше той – фантастичен. Д-р Малик имаше характер на голям човек, подхождаше много човешки. Той правеше театър по начин, който си мисля, че никой няма да повтори отново днес.

Горан Зелич. Очевидно е, че сте била вдъхновена от Д-р Ян Малик. Към онзи момент в Прага вероятно не сте имали и представа, че днес ще проведем това интервю и ще притежавате тази богата колекция от кукли.

Бисерка Асенова. За мен беше много интересно да видя как другите народи и светът виждат куклите. Но наистина това, което ми помогна много, беше въображението, зададено от д-р Малик като посока. Той ни казваше: „Най-великото нещо, което можеш и трябва да имаш, е въображението“ и така се осмелих да правя представления, които никой не прави. „Любопитното малко слонче“ на Киплинг – никой не го прави, страхуват се. „Малкият Моцарт“ – никой няма да се осмели да го направи. Съпругът ми казваше: „Никога няма да успеем да направим „Малкия Моцарт“ за деца от 3 до 10 годишна възраст – това е невъзможно. Моцарт е толкова гениален, а ние не сме“. Така казваше. А аз му отговарях, че ще покажем, че той е бил гений, а ние не сме и го знаем, но можем да покажем какво е направил този гений; можем да го покажем на децата, за да видят. Едно дете може да бъде гений, без да прави нищо. То може да се роди такова, разбирате ли? И това мисля, че ми помогна много – въображението, над което д-р Малик работеше с мен. Той е единственият, който е работил с мен върху въображението. Другите професори се занимаваха много повече с естетика и история на театъра.

Горан Зелич. Имаше ли моменти, в които Ви беше истински трудно?

Бисерка Асенова. Д-р Малик казваше на трима студенти: „Сега ще направите това и това“, а после добяваше: „Ще дадете 10 предложения, но различни, за една и съща пиеса“. А това означава поне 30 начина за създаване на представление, тъй като всеки студент трябваше да предложи 10 варианта, но различни от предложените от останалите до момента. За първия, разбира се, беше много по-лесно, отколкото за следващите. Аз винаги бях трета, защото в групата имаше две момчета и момичетата винаги бяхме последни. Ззатова и имах „проблеми“ с д-р Малик, защото той казваше: „Трябва да си представяш това, което ще си представят другите, за да може ти да представиш нещо по-различно от тях. Представи си нещо съвсем различно“. И така той ме накара да работя, както казват, Йогита – не с глава към небето, а на обратно – с глава към земята. Ето затова правя всичко това. Защото се научих как да го правя наопаки.