Има събития в кукления театър, които могат да служат като пример за изкуство със сериозна социална значимост. Едно такова събитие е „Грозното пате“ по Андерсеновата приказка – проект, зад който стои творчески екип от актьори със слухови проблеми от Театър „Мим Арт“: Любомира Пешева, Екатерина Йорданова, Росица Караджова, Нури Яшаров и Ивайло Спасов, режисьор и сценарист е Мила Коларова, сценограф – Рада Петрова-Андонова, музикална среда – Мила Коларова и Владимир Василев. Спектакълът е показателен за добра практика в полза на културното разнообразие, без да се прави компромис с високото художествено ниво. От първата среща с публиката в Столичния куклен театър в края на юни 2019 г. пък става ясна категоричната необходимост от подобен тип театрални събития.

Театър „Мим Арт“ е създаден от Мария Атанасова през 2009 г. Той е част от цялостната й дейност като ръководител на Сдружение „Тишина“, чиято цел е да работи за ограничаване на социалната изолация на хора със слухови увреждания и е единственият в България с включени професионални актьори с различна степен на глухота. Тяхната първа среща с кукленотеатралното изкуство е именно работата с Мила Коларова по спектакъла „Грозното пате“. Възможностите на кукления театър и пластическите умения на актьорите с нарушен слух са използвани находчиво и сякаш с лекота се постига цялостна, разбираема за малки и големи история, подплатена с богата и неочаквана сценична образност, смели препратки, симпатични художествени внушения и най-вече съвременно послание. Сценичният разказ интелигентно съчетава три нива – образ, реч и жестомимичен език. Особено удачен ход е ползването на принципа на двуезичието – речта (разказвач е Явор Караиванов) симултанно се превежда на жестови език (жестомимичен преводач е Силвана Павлова). За да не се раздвоява вниманието на публиката и за да се развие игровия потенциал, преводачът не е разположен в отделен „прозорец“, а е активен жестомимичен участник в разказа и в действието. Обобщените едромащабни плоски кукли в ярки цветове, ефектно раздвижени на фона на класическа музика в съчетание с харизматичното актьорско присъствие създават вълшебен свят, напомнящ анимационен филм, с което се постига и съвременен подход във визията и актуалност на проблемите в приказката, засягащи отношението на обществото към различните. Трябва да се отбележи, че високият професионализъм, отговорността към темпоритъма, безупречния синхрон и умелото боравене с куклените средства са само едната страна. Дали представлението има потенциал да изпълни в пълнота социалната си мисия става ясно при срещата с публиката. За да е достъпен и разбираем, театралният спектакъл за зрители с нарушен слух, той трябва да провокира всички останали възможни сетива – чрез звук, светлина, кукли, актьорска игра, жестови и невербален език, защото липсата на слухово сетиво ги прави несъпричастни към сценичното действие, реч и логика в поведението в масовите театрални постановки. Спазвайки и тези специфики Мила Коларова успява да постигне целта си – „възпитание в театрална култура, което да породи потребности и интерес у децата с увреден слух спрямо изкуството въобще“. Затова „Грозното пате“ може да се разглежда като успешен проект в посока на достъпа и приобщаването на хората с увреждания до театралното изкуство, но изключително важно негово качество е именно способността му да бъде любопитен за децата – независимо дали са чуващи или не. Двуезичието привлича публика както от глухата, така и от чуващата общност.

Спектакълът „Грозното пате“ препотвърждава необходимостта да се търсят начини за приобщаване на различни целеви групи, в това число и неравностойни, към кукленотеатралното изкуство и това е един добър пример в тази посока.