Мишел Турние (който не е особено популярен с детските си творби) признава за детска дадена книга, когато вижда в нея следните характеристики: „краткост на разказа, яснота и бодър ритъм на събитията“[1]. Това определение в голяма степен може да се пренесе и към формулата на спектакъла за деца. В него краткият разказ, яснотата на посланието и бодрият ритъм на събитията, пресъздадени чрез увлекателен диалог и ярки персонажи, са определящи, за да се случи успешно срещата му с малкия зрител.

Именно тези специфики подреждат първия спектакълот новия театрален сезон в Столичен куклен театър – „Страната на Оз“ по Лиман Франк Баум сред творбите, които имат потенциал успешно да намерят ключа към детската публика. Режисьор е Елица Петкова, завършила наскоро при Петър Пашов, позната ни с любопитните си интерпретации по „Продаденият смях“ по Джеймс Крюс в Столичния куклен театър и „Джелсомино в страната на лъжците“ по Джани Родари в КТ – Стара Загора (отличен с националната награда „Икар“ за най-добро куклено представление на 2017 година). С премиерата на „Страната на Оз“ се откри десетото издание на фестивала за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ тази година.

В представлението сюжетът от детския роман „Магьосникът от Оз“ е сведен до пътешествие на странна компания към Изумрудения град в търсене на Магьосника Оз. Персонажите, представени чрез кукли, са изгубено по време на циклон в Канзас момиче Дороти (кукловод Ваня Камянска), Сламено плашило без мозък (кукловод Стефан Димитров), Тенекиен човек, който няма сърце (кукловод Стоян Дойчев) и Страхлив лъв (кукловод Цветелин Павлов). Очакванията им са, че Оз ще даде на всеки от тях онова, което му липсва най-много, а момиченцето ще върне у дома. Още изборът на заглавие, обаче, ни кара да очакваме нещо повече от разказ за пътешествие и с това Елица Петкова директно отправя своя прочит към остроактуални проблеми, които в дълбочина са свързани с формирането на идентичността на съвременния човек (разбира се, сведено до детската психика) и начина, по който манипулацията оказва влияние върху съзнанието. Представлението е наречено „Страната на Оз“, където всички, дори самият Магьосник Оз, се оказват в плен на една голяма лъжа, на една измислица,а именно стереотипите, с които обществото налага личностни и семейни модели и социални роли. Затова и един от най-силните и добре измислени моменти е появата на Оз, който се оказва нещо средно между дребен мошеник и фокусник, нелепо вмъкнал се в ролята на „велик магьосник“ (в ролята е Любомир Генчев). Спектакълът може да се тълкува и като притча за порастването, когато останал сам, в стремежа да реализира собствения си потенциал,човек преминава през етапите на осъзнаване на личността, преодолява очакванията на другите, среща хора, които вярват в него и го подкрепят (в случая чрез амулетите – вълшебните червени обувки и целувката на добрата магьосница Глинда – в ролята е Ана-Мария Лалова), и такива, които му пречат (Злата магьосница от Запада – в ролята е Мариета Петрова). След като героите откриват, че Оз е измамник, те разбират, че единственият шанс да преодолеят клишетата за себе си е скрит в техните собствени способности. Финалътна спектакъла ясно заявява: „Вярвай в себе си“ и това е важното и добре формулирано послание към детската публика – Лъвът осъзнава своята смелост, Тенекиеният човек се отваря за любовта, а Сламеното плашило се оказва способно да взема разумни решения.

Особено важно в режисьорската работа е стремежът към цялостност и хармоничност в съчетанието на отделните компоненти. Сценографската среда, дело на Ивайло Николов и Ива Гикова функционално и коректно пресъздава идеята за движение, която идва от образа на вятъра (двигател, а и символ на промяната). Макар невидим, той присъства като лайтмотив в репликите – „вятър работа“, „на вятъра работата“ и рамкира действието, придава на историята ефирна лекота, игривост и внушение за преминаване от сивия и скучен свят на Канзаската прерия в другата, вълшебна изкусителна реалност – света на Изумрудения град. Актуално и визуално премислено звучат препратките към стийм-пънк естетиката, както в ретро-футуристичния декор, така и в костюмите на актьорите – пилотски екипи с очила и ушанки, които разграничават актьорите, водещи кукли, от онези, които играят в „жив план“ (Добрата и Лошата магьосница и Оз). По подобен начин красивото усещане за движение, пътуване и осъзнаване се създава и чрез експресивната музикална среда, създадена от композитора Пламен Петков.

Друго сериозно качество на спектакъла се открива в актьорската игра и способността на кукловодите да разкажат убедително историята, да оформят ясни взаимоотношения между персонажите, а същевременно да изведат ярки и същностни характеристики на куклите или пресъздадените персонажи.

Спектакълът „Страната на Оз“ със сигурност ще намери отзвук у малките зрители, ще предизвика въпроси, а и вероятно и ще разкрие важни аспекти на нашето съвременно живеене чрез езика на театъра за деца.

[1]Турние, Мишел. Да пишеш за деца. „Петкан или дивият живот“. Превод Добринка Савова-Габровска, Мария Георгиева, Нина Венова, С., 1987.