Скъпи приятелю,

Ето, че поредния брой на списание „КуклАрт“ започва своя самостоятелен живот. Трябва да ти признаем, че с всяко следващо издание, за нас става все по-трудно да ти разкажем за всичко, което се случва на куклената сцена. Събитията са все повече и повече, пристигат до редакцията ни под формата на малки хартиени корабчета, пуснати по реката от нечия детска ръка или пък са грижливо прегънати в самолетче, което ни носи вести от чужбина. Постарахме се да чуем историята на всяка кукла, с която се срещнахме на сцените в България и по света. Някои от тях са доста тревожни, други – по детски безгрижни. И от двете ща намериш тук.

Ако с нещо се гордеем през отиващата си 2023 г., то е нашата кръгла годишнина. АКТ-УНИМА, България, приемникът на Българския център на Световната организация на куклените дейци (UNIMA), навърши цели 60 години. Професор Маленов разказва за този свещен акт и ролята, която България има още от учредяването на UNIMA International през 1929 г. и така до днес. А годината, впрочем, беше благодатна и повече от успешна за нашия български център. Участвахме в Съвета на делегатите в Индонезия, след края, на който България беше избрана в няколко ръководни органа на Организацията и сега стои още по-стабилно на световната куклена карта. Повече за тези събития разказват Наталия Алексиева и Светломира Стоянова в своите международни хроники.

Няма да се уморим да те срещаме и с онези личности в българския куклен театър, които смело посвещават живота си на него, без да очакват нищо в замяна. За изкуството на един такъв театрален търсач, Магдалена Ковачева разказва подробно в интервюто си с неуморната Симона Нанова. Колко характер, упорит труд и талант в това момиче…

Наред с фестивалите и техните трудови хора, списанието отново е дом за младите театрални критици, които с грижа и любов разказват за някои от спектаклите, които са ги развълнували повече от останалите. Трябва да ти признаем, че все по-трудно ги мотивираме да кръстосват страната ни, за да следят случващото се из репертоарните ни куклени театри, но ни се иска да вярваме, че и с тази криза ще се справим.

Това, както и всичко останало, което ще намериш тук, списвахме с убеждението, че след време то ще бъде полезно на някого. Ако не на нас сега, то поне на историята. Тя, казват, умеела да отсява значимото от мимолетното. Времето ще покаже. Сега разтвори страниците на твоето списание и не бързай…

Работата не е заек да избяга. Ако пък избяга – значи не е било работа, а заек. 😉

Михаил Байков
главен редактор